Виното и любовта по своята същност са божествени. Пратени са от Бога и в тях откриваме Него. Те са омаята, която ни преобразява и опиянява. Изкуство е да правиш вино и любов. И зависи това изкуство къде ще те отведе – в рая или в ада. Посоката избираш ти. Сладостта на рая или пожара на ада. Разголено тялото ни е готово да тръгне, в която и да от двете посоки стига да не е само. А в името на любовта болката, сълзите, несгодите ще бъдат удавени в горчилката на виното.
Кой остава безразличен към Празника на влюбените в неговото навечерие? Никой! Без значение дали има или няма половинка. И в двата случая мислим за любовта. В единия сме благодарни, че я имаме, в другия, се надяваме да я срещнем. С човек до нас животът има смисъл. Имаме опора. Има кой да прави нещо за нас, а и ние за него. Споделената любов е пратена от Бога. Несподелената е наказание от дявола. А с виното в ръка можем да празнуваме или да давим мъката си...
След здравето най-ценно за нас е да бъдем обичани. Страшно е, ако с ...