ЗА ВРЕМЕТО КАТО ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТ

Времето ТЕЧЕ различно – странна идея, но е верно /според мен/. На всички е известно, че са УСЕЩАЛИ времето различно да тече – понякога бързо, лети, а понякога пък едва се влачи. Според мен времето зависи от мислите и ЧУВСТВАТА – когато има за какво да се мисли, когато човек се чувства добре, когато изпитва приятни чувства ТОГАВА времето се движи бързо; а болката, вътрешната пустота, непреодолимите неща в ума и т.н. по неизвестни причини – тези неща водят до бавно течение на текущото време. Следователно времето зависи от човека от неговото съзнание, но ТО също зависи и от неговото ВЪЗПРИЕТО измерване – от господстващите КОНВЕНЦИИ – тези съгласия и договорености, които масите са възприели някога. Завъртането на земята става за ЕДНО денонощие, но ако се говори за броя часове, за продължителността на ЧАСА, тук има различия в различните културни традиции – тук се опираме до такива неща като религии, до източниците на знания и информация…

Кабалата и Библията  – те са в основата на СЕГАШНОТО разбиране за цифрите и числата… От гледна точка на СЛАВЯНСКАТА култура обаче, /за която говори например Андрей Ивашко/,  денонощието се е измервало с 16 часа и часа е бил 90 минути – и тогава думичката „ЧАС” е имала друго съдържание. А ако обърнем внимание, че ПОДСЪЗНАНИЕТО е формирано преди много хиляди години, и че християнската култура в Европа е на около 1000 – 1500 години, става ясно, че сегашното часо-измерване е незнайно за нашето подсъзнание. Нашето подсъзнание знае, например думичката час със съдържание 90 минути и когато казваме „мина се 1 час” ние на подсъзнателно ниво все едно казваме: „отказвам се доброволно от 30 минути” и така времето започва да НЕ СТИГА на човека, а още и скъсява живота си…

Славяните са измервали денонощието в 16 часа; денонощието започва в 6 часа вечерта и на 6 чАса от сегашното време съответстват 4 чАса по СЛАВЯНСКОТО времеизмерване – следователно 24 часА вечерта това е 4 часА по славянски, а 6 часА сутринта – е 8 часА по славянското време; в 12 часа ДВЕТЕ времена се сливат, и после пак текат различно. По този начин в 12 часа през деня по славянски са се изминали 2/3 от денонощието и после се изминават още 4 часа по 90 минути до 6 часа вечерта. Това уедрено времеизмерване е ИЗКОННО за нашите, за славянските,  народи и е свързано с предишните богове и предишната култура, а тя, според мен, е била по-щастлива. Тази култура е свързана с Род, Сварог, Лада, Велес, Макош, Перун – т.е. със славянските богове. Това е времето на нашите тогавашни ПРЕДЦИ, и ако станем причастни към това време имаме шанс да се докоснем малко до техните идеи и култура; предполагам, че и течението на времето ще се измени и то ще ни СТИГА в по-голяма степен. Това е ТВЪРДЕ интересно, затова вече измервам своето ЛИЧНО ВРЕМЕ по славянския стил, който съответства на подсъзнанието. В личен мащаб това е възможно. 

И още един АСПЕКТ, още една технологическа възможност за ДОБИВАНЕ на време ще разкрия тук пред вас  – добиването на време е странна идея, но ето, оказва се, че нашите предци и тази идея са имали някога. Руския писател Сергей Алексеев коментира тази идея когато говори за древния град Аркаим. Нашите предци са смятали, че колкото и хармонично, колкото и мъдро да е уреден един град, едно пространство, то ИЗЧЕРПВА времевия си потенциал и древна практика е било да се напуска този град, съзнателно да се разрушава и изгаря - същия град по своето естество, по своята организация, е бил построяван на друго място, и там хората са имали вече НОВО време и ново щастие; след 50 години са се връщали в старото място и са възстановявали предишния град…,  и т.н. Аркаим по този начин е бил разрушаван и възстановяван.

И още нещо, времето е свързано с хората, които „ДЕЛЯТ” нашето съзнание, които са свързани с нас в даден момент  – броя на хората, които знаят за нас къде се намираме и какво правим - те създават напрежение и притеснение в нашето съзнание и НАШЕТО време се дели и съкращава. Ето защо, за да СПЕЧЕЛИ време човек трябва да намери възможност да се намира понякога сам НЯКЪДЕ, в неизвестно за другите място в незнайно за тях време – нека никой да не знае къде се намираме в този момент, даже и близките хора и да изкараме така 3 - 4 часа поне – така придобиваме от вечността време и енергия…

Не мястото е важно, а факта, че се намираме там без нашите близки и познати хора да знаят за това. 

Ако променим отношението си към времето то става за нас друго. 

Лесничея                                 1. 09. 2016 г.