Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни и недостижими. Ето как е станало преди осем века.

Един въртящ се дервиш намерил освобождение в танца - озарен от всеки аспект на Бог, разбил закърнялата природа, поел по пътя на съвършенството със смирение. Така той, неугледният, странният, провокирал един от най-почитаните мевляни (учители) от началото на тринадесети век да намери единството, където няма граници. Единство, отвъд тризимерното възприемане на света. Дервишът се казвал Шемс, а мевлянът - Руми. Последният, вкопчен в любовта, веднъж танцувал цели тридесет и шест часа. В този танц „един вулкан на любов е изригнал, стопявайки в любов всичко около себе си."

Недостигнала това съвършенство на любовта във вечността, мълчаливо препрочитам неподражаемото рубаи, оставено ни от Руми, в превод от Здравко Станев:

                        Вечността чака

                  зад прозрачната врата

                     на всеки момент.

                   Люби възлюбения

                          и тази врата

                    с размах се отваря;

                           вечността

                    влиза и вино разлива.

                          Който пие

                     Вече не отрезнява.

           http://vbox7.com/play:7fbd224f