Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Вдигам ръка и я изтривам. Изличавам я, както ти изличи мен. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Аз не плача. Не се заблуждавай. Не се тревожи. Аз не плача. Това е просто заблудена капчица вода, попаднала в очите ми. Аз не плача. Аз съм силна. Жива. Аз не плача. Просто вече нямам сълзи.