Розов си представяхме света, а
розови били само мечтите,
бягах по зелените поля,
усещах всяка капка роса по босите ми крака,
лек вятър оплиташе косите ми,
полъх на едно име крепеше духа ми,
крещях, че съм жива,
може би, за да докажа на себе си, че е така,
за миг спрях и си помислих, дали ще мога
да се върна назад към предишния си живот,
от който така се бях отвратила
и в този момент се почувствах сама, но ...