Забележка: Знам, че не всички харесват групата, за която пиша, но това е за техните фенове. Написано е по молба на мой приятел, който жадуваше да прочете нещо за тях от мен. Заглавието казва всичко. Това е просто изкуство, както всички други и не бива да търпи какъвто и да е вид дискриминация.

       Новият стил, който момчетата от немската група Токио Хотел създават, завладява света. Това не е някой нов факт за групата, а една истина, погледната през друго измерение.

        Прекарах няколко часа, слушайки тяхната музика. С всяка нота, която произвеждаха, усещах няколко основни емоции, които предаваше музиката им. Почувствах се така, сякаш бях в студиото или на път с Бил, когато изписва всяка една от думите. Думи, които по принцип звучат плоски и незаинтересуващи, се съюзяват с нежния звук от китари и мелодични барабани, обсебвайки слушателя. Може би това е причината стъпките им по целия свят да блестят с особена светлина. На пръв поглед те извършват свойте музикални подвизи с такава лекота, която е присъща на малко хора, наричащи себе си музикални крале. Може би такова бъдеще ги очаква?

         Но остава въпросът защо точно те имат този шанс да са на върха? Отговорът бавно се прояснява, слушайки измененията на музиката  им през годините. От деца, които пеят за един по добър свят, до младежи, жадуващи да се впуснат в кръговрата на младостта. Това навява мисли за тематиката на тяхната продукция.

"Последният ден  с любовта на ръце настъпва бавно, но часовете се нижат бързо и предстоящият самотен ден пристъпва към тях..."

Това е само част от картината, която музиката им рисува... Погледнато от друг ъгъл, би звучало като оскъден и безвкусен мелодраматичен сериал. Болката по изгубената любов  повече би изглеждала като някаква изкривена реалност на един вече измамен свят, а не като ожесточена битка за  откриване на надеждната истинска любов.

       Тук е мястото, където  да прибавя и страхопочитанието си  към момчето (мъжът), изпял тези чувства. Гласът му спомага благоприятния обрат, като вдъхва  по малка част  от себе си във всяка една дума и засвидетелства трогателността на песните. Дете или вече възмъжал, той сключва сантиментална  сделка с живота за още няколко мига до своята любима. Емоции, които са трудни за описване, излизат с голяма ефирност от сърцето му и се сливат с изумителните музикални съпроводи на барабан и китара. Придавайки не само мелодичност на гласа му, но и утвърждават  идеята за една незабравима любов.

       Музиката е успокояваща не само заради гласа на вокалиста или текстовете, а заради усещането, което носи нежната мелодия. Навярно не всеки разбира езика, техния майчин език, на който те изпълняват тази буржоазия от патоси. Тези, които имат късмета да разберат оригиналните чувства, са богато възнаградени.

       Но в крайна сметка не е важно дали разбираш думите, или получаваш директно емоциите, идеята, която те искат да предадат на своите фенове,  е ясна. Любовта би спасила всичко, дори тя да е фатално ранена.

Моля не пишете нищо против за групата в коментарите. Благодаря.