Колко пъти се питаме защо ни бе да знаем това, защо трябваше да го виждаме, да го изживеем...? Ако не ви се е случвало никога вие сте късметлии. Но докога? Всеки си задава този въпрос. Защо?! Просто търсим някакъв смисъл, за да продължим без да се променим, търсим начин да се закалим от това, което наричаме болка или просто чувството, произтичащо от разочарованието, а може би нещо друго...
Понякога човешкото любопитство е унищожително, но въпреки това искаме да знаем всичко. Но понякога не е ли по-добре да не чуеш и да не видиш това, което ушите ти долавят, очите ти фокусират и любопитството ти "издирва"... Съмнявах се, че някога бих го казала, но "да", това е моят отговор на този въпрос. По-добре е да не знаеш нищо, отколкото да разполагаш само с част от истината и да смяташ, че това е единствената и цялата истина!