,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми.
,,Вземи ги ти.''- хвърлих парите в лицето ù и се измъкнах от къщи.
Един далечен предпоследен спомен се блъскаше от няколко дена в главата ми.
За последния бях заключила съзнанието си.
Блед мираж на зрял мъж с прошарена коса, облечен в костюм. И всичко това защото, аз бях представлението...
Не исках да си спомням, но колкото повече съзрява човек, иска да знае. Непрекъснато се питах ,,ЗАЩО?''
На пет месеца ми беше оставил един доживотен подарък. Декларация, с която се отказва от всички мои права без разглеждане...
"Баща" - дума, която няма никога да изговоря. Човек, който е лишил себе си от радостта да имаш дете. ...