Защо, когато обичам истински и давам всичко от себе си, боли така?! Защо, когато се доверявам и подарявам най-святото си, ме предават така подло?! Защо, когато те видя усмивката ми замира?! Защо продължавам да плача и да страдам след всичко?! Защо обичам и едновремено мразя?! Защо имам чувството, че каквото и да правя, стоя на едно място?! Защо постоянно търся, а не намирам нищо?! Защо треперя в самотата си?! Защо надеждата е още жива в сърцето ми, след като то е мъртво?! Защо не чакам вече с трепет и вълнение любовта?! Защо ме нарани и после нагло каза "извинявай"?! Защо не мога да чуя пулса на сърцето си?! Защо се обвинявам?! Защо се страхувам от всички и от всичко?! Защо те чакам още пред вратата?! Защо нямам сили да постигна целите си?! Защо не мога да се изправя след като съм паднала?! Защо не мога и не искам да простя тази подла изневяра?! Защо умирам, а не живея на пук на всички и на всичко?! Защо?!!!
Прекрасна творба красавице..нека само да ти кажа , че затова момче за което си го писала , може би е осазнал какво е загубил и съм сигурен че иска пак да е с теб!! И един савет от мен - Не се вживявай прекалено много в живота , защтото никой не е излязал жив от него!!!
...защото човек се учи от грешките си!А ти си млада,пътят е пред теб!
И още нещо-когато затвориш една врата след себе си,неминуемо ще отвориш друга!
Бъди готова за това!
И...се усмихни,Диляна
Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.