Защо, защо съдбата ме дарила с тази черна орисия ?...
А защо ми мълчиш ти, защо така ме мъчиш?
Моля те, кажи, какво съм направил аз,
че толкоз злоба се таи във твоето сърце голямо!
Толкоз много ли сгреших, като влюбих се във теб, кажи ?
Единствена, любима моя, ти във мой живот.
А сърцето мое наранено още повече тъжи,
че не зная що да сторя с любовта си, дет дарих,
на тебе, мила моя.
Моля те, отговори, и вино в чашите разлей,
да премахна болката жестока, дето в мойта гръд се кри.
Но ти кажи, недей мълчи и стига с тез лъжи: ...