Предават се само тези... които не вървят по своите пътеки (или пътеките, които самите те не са избрали).
Тези, които сами избират пътя си, не се отказват (предават) никога.
Това е все едно да се откажеш от себе си.
Детето върви по стъпките на родителите си, защото ТЕ са системните му администратори - написали са кода му, "подобрили", превърнали са го във възпитан (опитомен) индивид (част от обществото) и са го пратили да оцелява (работи за хляба си).
Така добре приспано, детето забравя детските си мисли, мечти и желания, забравя изводите, до които е достигало, защото са му казвали, че е малко и не разбира.
С други думи, втълпили са МУ (ти), че няма смисъл да се бориш срещу системата, защото така или иначе няма да успее(Ш).
Животът ще ТЕ научи, че трябва да скланяш глава - "наведена глава сабя не Я сече".
И детето е повярвало и се е превърнало в машина (БИОРОБОТ), и е тръгнало по стъпките на родителите си. А обществото е възкликнало с облекчение:
"Крушата не пада по-далече от дървото."
...