Връщам се отново към словата на Николай Петев, автор на предговора към цикъла стихотворения "Жив съм" на поета Веселин Ханчев: "Ханчев ни заклева, че боли, когато си спрял, когато си повален, когато по загубени пътища крещиш. Изцяло в настоящето, в неговите трудни, но съзидателни мигновения, изцяло в живота – в неговите страшни и красиви водовъртежи, в неговата хладна и топла ласка – към тези стъпала ни води поезията на Веселин Ханчев и като че ли ни казва: Това е истинският урок по съвременност." И още: "Поетът е потърсил силовите измерения на нравствеността като най-ярък израз на нова личност, която осветява човешкото развитие". Бих добавил: чрез чистотата на човека, чрез непобедимостта на човека.
"Защо си припомням
ловът на делфини сега?"
е реторичният въпрос, който поетът адресира до своите съвременници, до всички, които ще го чуят и след това. Ловът на делфини се превръща в лов на чувства, в урок по нравственост.
Трудно уловими са делфините, тези волни рожби на необятната морска ш ...