Най-трудните професии са тези, свързани с отдаване и служене на другите. Най-трудни са тези професии, за чиито успех се бориш през цялото време. Но не става дума за личния ти успех, а за успеха на другите, на които си се посветил. Чуждият успех после се превръща в твоя лична победа. Ти си човекът „зад кадър“, който „режисира“ израстването на някого и когато го видиш това израстване, знаеш че това е благодарение на теб и твоите усилия. Често в такива професии ти даваш всичко от себе си, даваш повече отколкото си вярвал, че можеш да дадеш, защото служиш на някаква висша кауза. Тази кауза може да изглежда често безумна и безсмислена, но ти я следваш и сякаш думите „безумен“ и „безсмислен“ не достигат до теб. Ти ги чуваш, може и сам да си ги казваш понякога, но въпреки тях и въпреки хилядите причини да спреш, ти продължаваш да служиш на онзи висш идеал, на който малцина ще се отдадат. Защото да си учител, колкото и банално да звучи, си е мисия.
Защо съм учител? Отговорът не е еднозначен и ...