Трудно може да повярваш, че ще се намери някой, който да те стопли, когато е студено в душата ти. Когато си изгубил надеждата, че всичко ще се оправи, когато си спрял да вярваш в любовта и щастливата развръзка. Но трябва да вярваш, че чудеса все пак съществуват, защото едно такова се случи и на мен.
Важното е да не се губи вярата, вярата в хората, защото това, че някой те е наранил, не означава, че и друг ще го направи. Но доверието трудно се печели, а лесно се губи. Понякога обаче си заслужава да се довериш, да послушаш онова тънко и тихо гласче, което ти нашепва: „Опитай!". Защото няма нищо по-лошо от това един ден да осъзнаеш, че от страх да не поемаш рискове, изобщо не си разбрал какво е това да живееш. Но когато всичко около теб е сивo, трудно е да видиш розовите облаци, а те съществуват. Има ги. Има и истории с щастлив край. Важното едно се разбере само едно, а то e, че човек сам пише своята история.
Бих определила себе си като човек песимист. Което не е много нормално за двадесе ...