Nov 27, 2007, 6:14 PM
(...) ”Защото ти пишеш хубаво.”
4 мин reading
(...) ”Защото ти пишеш хубаво.”
Когато комплиментите не носят радост и силите в борбата АЗ-АЗ са изравнени, в празния лист хартия се крие най-голямият страх на твореца. Не, защото не знае какво да напише или как да започне, а защото може и да успее да изрази себе си, чувствата, емоциите, да предаде усещанията си, да бъде разбран. Творците не искат да са разбрани, или поне аз не искам... пък дали съм творец е много спорно... то ако всеки с лист и химикал в ръка можеше да се нарече така... какво ли щяхме да търсим на тая зема?... сироти и плахи... сами и неразбрани... хапливо отричащи творчеството на колегата или пък - приемайки идеите му... кой знае дали щяхме да ядем и спим или пък да се отдадем на вечно мълчание и да се храним с мисъл и самота? Кой би искал да разкъсат душата му на части и да отмерват дали има ритъм и рима, да определят процента на животни, използвани като метафори спрямо същия за растения или пък да броят стиховете... Всеки творец. Защото във всеки творец се крие нещо, което иска да излезе наяве, да се сподели с околния свят, да му каже някоя и друга истина, не, за да го направи по-добър... просто, защото истините заслужават гласност. В творците има и гордост, при някои наранено себелюбие, при други не достатъчнo галено самочувствие... общо взето нещо им липсва на тия хора и точно липсата ги прави различни. Не може да имаш всичко и да си творец. По принцип не може да имаш всичко, но да имаш всичко и да си творец е наистина невъзможно. Самата липса на каквото и да било те кара да го искаш много силно, пък желанието творците лесно претворяват в произведение на изкуството. Просто като не можеш да имаш нещо, можеш да си помечтаеш, че е твое или... Е, за нормалните хора една мечта запазена там дълбоко в душата е достатъчна, но не и за творците, те умеят да предават красотата на усещането в неподправен вид и да докосват отдалечени кътчета в дяла за емоциите в мозъка. Отдавна вече забравени спомени и надежди изплуват на фона на страданието или радостта или каквото и да е там на някой друг... пък творците всъщност не целят това. Те са егоисти. Пишат първо за себе си и после за другите. Писането трябва да доставя удоволствие, да те кара да се откъснеш от шибания свят, в който живееш и да ти позволи да откриеш нов, по-хубав, само за теб. После... то е като сън, който искаш да опишеш, защото се страхуваш, че може да забравиш един ден... или да загубиш част от съдържанието някъде там... в обикновения свят. В света, в който мечтите и съкровените желания не се сбъдват, а властва жестокостта и омразата. “(...) Изгубилият света спeчелва свой собствен свят.” Е толкова ли е просто? Значи само трябва да изгубя тоя мръсен, грозен, уродлив и ужасяващ свят и ще бъда възнаградена със свой собсвен?... Че аз колкото пъти съм го губила, колкото пъти съм се отричала от него и съм го мразила и още го мразя... дали вече не съм си спечелила моя си свят и сега точно него отричам?... или пък не искам да си имам свой собсвен свят, в който всичко е по моя воля уредено, просто, защото ме е страх.
Ей това е писането. То не дава отговори. Даже по-скоро задава въпроси и ангажира четящия с авторовите проблеми. И поука е трудно да си извадиш, най-лесно е да се възхитиш на таланта на пищещия (ако го има) и да му окажеш почитта си. Пък на него тя не му е нужна. Нито разбирането и подкрепата, той просто иска да пише. Не заради самото писане, заради болката, която то му носи. Да, вярно тъкмо тя е причината за удоволствието, което те кара да се откъснеш от шибания свят... и т. н. Ето тази болка я обичам и често й се отдавам. Дали съм автор... творец или различна... дали пиша хубаво или не... това не знам дали някой може да каже. Скромността или какво - не знам, ме спира да се радвам на комплиментите, а Аз-ът(единият) в мен е свикнал да се дърли и опълчва на всеки опит за похвала и одобрение, защото аз не ги искам... пък и съм далеч от мисълта, че някой ме разбира или познава. Да, точно фактът, че аз не се познавам ме навежда на тая мисъл.
И все пак много хора пишат, а за другите си мисля, че и те биха искали, но ги спира пак “нещо”... май всички “нещо” са постоянна величина. Всъщност пишейки човек опознава себе си и се натъква на странни парадокси, често пъти влиза в пряк спор със себе си... и в словесни битки. А хората обичат парадоксите и войната. Всъщност писането е алтруистичен егоизъм. Все едно да имаш много тлъстинки на корема и да ги раздаваш, на който поиска на воля. Само дето тлъстинките нямат изчерпване...
Когато комплиментите не носят радост и силите в борбата АЗ-АЗ са изравнени, в празния лист хартия се крие най-голямият страх на твореца. Не, защото не знае какво да напише или как да започне, а защото може и да успее да изрази себе си, чувствата, емоциите, да предаде усещанията си, да бъде разбран. Творците не искат да са разбрани, или поне аз не искам... пък дали съм творец е много спорно... то ако всеки с лист и химикал в ръка можеше да се нарече така... какво ли щяхме да търсим на тая зема?... сироти и плахи... сами и неразбрани... хапливо отричащи творчеството на колегата или пък - приемайки идеите му... кой знае дали щяхме да ядем и спим или пък да се отдадем на вечно мълчание и да се храним с мисъл и самота? Кой би искал да разкъсат душата му на части и да отмерват дали има ритъм и рима, да определят процента на животни, използвани като метафори спрямо същия за растения или пък да броят стиховете... Всеки творец. Защото във всеки творец се крие нещо, което иска да излезе наяве, да се сподели с околния свят, да му каже някоя и друга истина, не, за да го направи по-добър... просто, защото истините заслужават гласност. В творците има и гордост, при някои наранено себелюбие, при други не достатъчнo галено самочувствие... общо взето нещо им липсва на тия хора и точно липсата ги прави различни. Не може да имаш всичко и да си творец. По принцип не може да имаш всичко, но да имаш всичко и да си творец е наистина невъзможно. Самата липса на каквото и да било те кара да го искаш много силно, пък желанието творците лесно претворяват в произведение на изкуството. Просто като не можеш да имаш нещо, можеш да си помечтаеш, че е твое или... Е, за нормалните хора една мечта запазена там дълбоко в душата е достатъчна, но не и за творците, те умеят да предават красотата на усещането в неподправен вид и да докосват отдалечени кътчета в дяла за емоциите в мозъка. Отдавна вече забравени спомени и надежди изплуват на фона на страданието или радостта или каквото и да е там на някой друг... пък творците всъщност не целят това. Те са егоисти. Пишат първо за себе си и после за другите. Писането трябва да доставя удоволствие, да те кара да се откъснеш от шибания свят, в който живееш и да ти позволи да откриеш нов, по-хубав, само за теб. После... то е като сън, който искаш да опишеш, защото се страхуваш, че може да забравиш един ден... или да загубиш част от съдържанието някъде там... в обикновения свят. В света, в който мечтите и съкровените желания не се сбъдват, а властва жестокостта и омразата. “(...) Изгубилият света спeчелва свой собствен свят.” Е толкова ли е просто? Значи само трябва да изгубя тоя мръсен, грозен, уродлив и ужасяващ свят и ще бъда възнаградена със свой собсвен?... Че аз колкото пъти съм го губила, колкото пъти съм се отричала от него и съм го мразила и още го мразя... дали вече не съм си спечелила моя си свят и сега точно него отричам?... или пък не искам да си имам свой собсвен свят, в който всичко е по моя воля уредено, просто, защото ме е страх.
Ей това е писането. То не дава отговори. Даже по-скоро задава въпроси и ангажира четящия с авторовите проблеми. И поука е трудно да си извадиш, най-лесно е да се възхитиш на таланта на пищещия (ако го има) и да му окажеш почитта си. Пък на него тя не му е нужна. Нито разбирането и подкрепата, той просто иска да пише. Не заради самото писане, заради болката, която то му носи. Да, вярно тъкмо тя е причината за удоволствието, което те кара да се откъснеш от шибания свят... и т. н. Ето тази болка я обичам и често й се отдавам. Дали съм автор... творец или различна... дали пиша хубаво или не... това не знам дали някой може да каже. Скромността или какво - не знам, ме спира да се радвам на комплиментите, а Аз-ът(единият) в мен е свикнал да се дърли и опълчва на всеки опит за похвала и одобрение, защото аз не ги искам... пък и съм далеч от мисълта, че някой ме разбира или познава. Да, точно фактът, че аз не се познавам ме навежда на тая мисъл.
И все пак много хора пишат, а за другите си мисля, че и те биха искали, но ги спира пак “нещо”... май всички “нещо” са постоянна величина. Всъщност пишейки човек опознава себе си и се натъква на странни парадокси, често пъти влиза в пряк спор със себе си... и в словесни битки. А хората обичат парадоксите и войната. Всъщност писането е алтруистичен егоизъм. Все едно да имаш много тлъстинки на корема и да ги раздаваш, на който поиска на воля. Само дето тлъстинките нямат изчерпване...
© Мери All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Емии какво да поствам... :Д
Вече загубих интерес, пък и лакът ми е кофти и смятам да поправя това ;] И немотивираната 3ка, която получих съвсем се вписва в представата ми за хората и света и се чувствам съсипана от собствената си прозорливост :Д
Как искам да си споря още, но нее ;]
Аа и знаеш ли, че едва днес осъзнах, че всъщност изобщо не трябваше да го пиша това, защооото аз не вярвам, че пиша хубаво и това се предполагаше, че е опровержение на мнението на Тенева... пък се оказа, че заради нея аз пак седнах най-прилежно и почнах да пиша... Усещаш ли иронията :д Мнооого съм зле -
Мер, ВСИЧКИ рисуват, пишат, алабала... Уффф... може и да е клиширано, но това нищо но променя: клишетата са повтаряни истини... или заблуди понякога, но обикновенно истини. А това за филиите... Ами аз почти си изрязах един пръст именно режейки хляб, така че за точно този твой пример - аз смятам рязането на хляб за искуство. Наистина не изкуство, което парадира точно с уникалност и съвършенство, но все пак изкуство. Това, че е част от всекидневието... то с много неща е така. Все пак не мисля, че Всичко е искуство(това е поради леееекото преувеличаване, което отлично познаваш (:: ), но много "обикновенни" неща са (:
За заглавието вече разбрах... естествено, че не сме дребнави (::
Хуах.. верно опита си е нещо сигурно... ама то твоите социални експерименти... (:: Както и да е. При липса на доказателства подсъдимия е невинен... Само не знам твоето или моето предложение е заместник на "невинността" (:: Бтв, това, че не ти пука какво мислят другите е непукизъм, а егоизма е малко по-друго (: Или непукизма е подкатегория на егоизма... кхаа (:
За неразбирането... Това е някакво шибано самовнушение, което не знам защо поддържаш и изобщо не се опитваш да премахнеш... Ама твоя си работа пък в крайна сметка.
Продължавам да си чакам отговора, който ти толкова именно Егоистично пазиш за себе си. Това, че съм писала есета не означава, че съм ти заела за малко гледната точка и съм могла да погледна от нея.
Абе те критиците и да не са директори са на кяр XD Никога не е късно да вмъкнеш нещо в плановете... особено в дългосрочните (::
PS: Айде да постнеш нещо новооооо! Знам, че са в шкафа!! (:: Усмиффки!!
-
нее, ти не разбираш :П То е нещо като второ заглавие и няма нищо общо с първото изречение. В оригинал това: (...)”Защото ти пишеш хубаво.”
Когато комплиментите не носят радост и силите в борбата АЗ-АЗ са изравнени е заглавието .. ноо да не издребняваме.
и не ми се иска да има нещо повече някой творец, те просто имат нещо повече. иначе всички щяха да пишат, рисуват алабала. И ти по принцип доста клишорано се опитваш да обориш написаното от мен с аргументи от рода на: Според мен всеки е творец. Малко или много... В различни насоки, с различни изкуства. Не можеш да сложиш граници на изкуството като цяло и не можеш да наложиш критерии за твореца му." Ти сериозно ли си вярваш? Аз така мога да стигна до заключението, че начина по който си режа хляба да речем е уникален и изключителен и да се окаже, че моето творчество се изразява в рязане на филии :П
За разбирането отново :Д
Тезата ми, с която ти очевидно не си съгласна е основана на голямата ми страст по социалните експерименти :П Съдейки по себе съм права, какво мислят другите(в случая ти) не ми пука, което пък е доказателство, че съм егоист :Д
И за неразбирането- определено искам да си остана неразбрана, даже когато се окаже, че някой е научил доста неща за мен по един или друг начин гледам да прецакам нещо в отношенията ни, щото близостта ме плаши, ноо да не навлизаме в толкова детайли..
И как за кого отговори и въпроси? Ти защо пишеш? Някога питала ли си се?
ии лошо няма да станеш критик. Директор критик. мхм не звучи зле :Д -
Хуах, този път отзад напред: мисля, че редакротът го е сложил като заглавие пак, просто над самата творба, защото е по-прегледно :Р
Точно написах "Защо Тенева" и си спомних! (:: Ех, не съм толкова опростяла значи
И в индукцията ти мнооого неща и куцат :Р Това е все едно да кажа "Аз не мога да свиря на китара = никой не може да свири на китара" или "Марко е охлюв = Петко не обича макарони"... Не става :Р
И не знам защо толкова ти се иска да има нещо в повече човек че да бъде творец. Според мен всеки е творец. Малко или много... В различни насоки, с различни изкуства. Не можеш да сложиш граници на изкуството като цяло и не можеш да наложиш критерии за твореца му. Това, че не за всички ще се намери във всяко едно сътворено нещо художествена стойност... Правилно, има хора и с малко въображение (:
За анализирането и разбирането на твореца... Никой, който се страхува да бъде разбран, не се радва, когато биде тълкуван, защото това увеличава шанса именно за разбиране с толкова, колкото шанса ти за спечелване от тотото ако си пуснеш билет, нали знаеш Няма гаранция, разбира се, но поне има възможност.
А ти че искаш да си неразбрана не го вярвам и туй то! :Р Нали не познаваш себе си => не можеш да твърдиш нищо за същата със 100% сигурност :Р Пък и това, че си противоестествена винаги съм го поддържала като теза
И понеже попитах, а не видях отговор, да попитам пак: "И после... ти казваш, че писането не ти дава отговори. Сега ще те пооля да се уточниш - за кого отговори и на какви вапроси?"
Съгласна си за разбирането... това ок... но ти по принцип в есето си се съгласяваш, та затова те тормозя пак с този въпрос (;
бтв, може да стана и критик... -
Виж сега-> аз твърдя, творците искат да им "разкъсват душата" просто защото им е интересно какво мислят другите (обикновени) хора за тях и това, че можеш да определиш какви изразни средства е използвал някой не означава, че го разбираш и т.н. или, че той иска да се говори за него(анализира) не означава, че иска да бъде разбран.
ии аз не искам да бъда разбрана, което пък противоречи на тезата ти, че това е противоестествено.. или просто аз съм противоестествена.. хах
За липсата.. това е една от пробойните, които знам, че оставих в "нещото" си. Просто като вече го бях написала, когато се замислих, че може и излишъка да е виновен за дългите тиради... излишък от нещастие :Д любов хохо
За разбирането.. ок, но ГЛАВНО за себе си. За това твърдя, че са егоисти.
А за познаването.. Аз не мога=никой не може :Д индукция, baby :D
Аа чашелистчета
мерси за коментара ако всички бяха толкова изчерпателни.. можеше и да има ползва от постването на разни "неща"
Аа и забравих да спомена защо всъщност го написах това "нещо"..
Заради Тенева и всички.. даже посвещенийце трябваше да и лепна.. ии още нещо-по принцип "когато комплиментите..блалба" е подзаглавие, но редактора ми го сложи като първо изречение, което на мен не ми се нрави, но иначе съм благодарна, че ми оправи грешките. -
Как можеш да не схванеш обявата за завоя... направо е.. ляяя... А ако не беше кръстена "Обява"!! Изобщо нямаше да се сетиш :Р А за венчелистветата айде да провериш някъде 0
Лампичката ще рече... нали си гледала анимационни филмчета... когато се сетят за нещо и над главата им светва лампичка (: Та нещо в такъв смисъл имах предвид (::
За спора-ала-бала... Ами първо, понякога се случва да искаш да кажеш нещо, но или да не знаеш как да започнеш, или изобщо да си нямаш на идея как да го опишеш. Но то това е по-скоро като офф-топик, защото ти нямаш предвид този случай(най-вероятно). Освен това, не вярвам, че някой иска да си остане неразбран. Не го вярвам поради простия факт, че всъщност човек се стреми да разбира повече от всичко друго. В нещо като инстинкт се е превърнало май... Но пак се заплеснах. Та човекът се стреми да разбира, а също след това -> да предава знанието(разбирането си). Подсъзнателно. Като размножаването. И на същия принцип.
Освен това наистина "Кой би искал да разкъсат душата му на части и да отмерват дали има ритъм и рима, да...( )"? Творецът?! Защо? На мен примерно ми е интересно поради простата причина, че всъщност ми е забавно. Но ти го описваш сякаш ти разкъсват душата... Може и такива творци да има(то и аз съм толкова творец, ама в името на спора.. (:: ).
Споменах, че според мен си противоричиш, та да се обоснова... След горепосочения цитат(за разкъсването там) ти казваш точно противоположното на 3тото си изречение. Твореца хем не иска да бъде разбран(даже се страхува), обаче същевременно иска да бъде разбран... е това ако не е противоречие...
За липсата ще си остана неутрална. Честно казано на мен не ми е нужна липса(макар да помага и да съм писала именно под нейно въздействие). Но за другите не бих могла да кажа.
И това много ме зарадва: "По принцип не може да имаш всичко, но да имаш всичко и да си творец е наистина невъзможно." (лампичка! + усмивка) :Р
Нататък има един голяяям участък, който много ми харесва, и който завършва с края на тълкуването на цитатчето за света.
И после... ти казваш, че писането не ти дава отговори. Сега ще те помоля да се уточниш - за кого отговори и на какви въпроси? Според мен "писането" е разглеждане на проблеми, провокиране на мисъл. И много повече изливане на мисъл(от страна на автора), която(при подходящ читател) намира бряг [;
Пък според мен някой автори търсят именно разбирането и подкрепата. И споделянето. (това не се отнася много до мен, макар и такива "неща" да имам(и точно те естествено не са разбрани XD ))
За себе си мога да кажа, че каквото и да съм написала не ми е донесло болка. Просто разбиране. Главно за себе си. Колкото повече препрочиташ едно "нещо" толкова повече разбираш за себе си. За онова "моментно теб", което е писало "нещо"(слагам кавички на нещо само защото използвам думата в значение творчество и писание, но нещо звучи по-добре XD ). Ти много добре си го казала в последния параграф: "Всъщност пишейки човек опознава себе си и се натъква на странни парадокси, често пъти влиза в пряк спор със себе си... и в словесни битки. А хората обичат парадоксите и войната. Всъщност писането е алтруистичен егоизъм.". И пак зависи какво пишеш, как го пишеш, кога го пишеш и още сума ти такива променливи...
И последно, едно въпросче: Как можеш да си сигурна, че никой не те познава след като ти не се познаваш? Ти не можеш = никой не може? Стана ми любопитно. И Мер... ако ТИ раздаваш тлъстинки... много бързо ще се изчерпиш XD
Малеее, аз цяло есе написах... тхаа... коментар, коментар (:: Вече чувстваш ли се гадно че пожела да се оформи спор? ] Аз така споря писмено - дълго и обстоятелствено... пустий стари форумни навици (:: -
Е, от къде може да е цитатът ако не от "Тъй рече Заратустра"
Това, че не си съгласна е ок, но кажи нещо по-така.. да се оформи спор алабала :Д
и каква е тая лампичка :Д чувствам, че затъпявам още покрай обявата за завоя и венчелистчетата ;[ -
Парадоксално... Странно(a.k.a хареса ми (:: ). Но е толкова овъртяно и всеобхващащо, че аха аха да го разбера и не успявам..
“(...) Изгубилият света спeчелва свой собствен свят.” От къде е цитатът?
btw, не съм съгласна с разсъжденията ти в началото и в предпоследния параграф.
"Всъщност писането е алтруистичен егоизъм." (лампичка!) -
Докоснаха ме разсъжденията ти... Ще чета пак. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
3ката не я приемай лично... Най-вероятно "някой" дори не си е направил труда да прочете есето ти... просто от време на време ей така... Алтернативата е "някой" да смята, че оценката ти е нереална и иска да я направи по-истинска(според собствените си разбирания естествено) и чрез прости математически изчисления да е разбрал, че 3ката точно ще заформи желаната оценка. А аз колко добре се чувствам, че никога няма да достигна до чувствата на съсипаост от собствената си прозорливост :Р
Пък за иронията... Светът е направо препълнен от нея, така че не се учудвам