Jan 6, 2012, 10:10 AM

Завръщане 

  Essays » Personal
1390 0 1
4 min reading
За първи път, когато наистина усетих страха от старостта, беше, когато придружих баща си във фризьорския салон. Разглеждах търпеливо стари списания с мирис на отлежала мода и вече гранясали червила, когато в този момент нещо друго мълниеносно отклони вниманието ми. Около похабените колелца на фризьорския стол падаха и се събираха на малки купчини изцяло посивелите коси на татко. На излизане той стоеше тихо до мен и допускам, недоумяваше как предишната ми въодушевеност се бе изменила в мрачен поглед, изследващ сивостта на градския асфалт. Предполагам, че тази случка просто повиши до депресивни честоти мислите в главата ми напоследък, че работата прекалено лесно ме изморяваше, а личният ми живот бе гъмжило от липсващи новини. С никого не се задържах толкова дълго, че да премахна резервираните жестове и да помоля за разтриване на отеклите ми от високи токчета ходила. И в онзи яркозлатист есенен ден само крещящият звук от металните капачки на обувките ми отекваше във въздуха, на фона на кр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Денева All rights reserved.

Random works
: ??:??