Здравей, ЖИВОТ!!!
И макар все още да има сутрини, в които да ме гледаш смръщено изпод веждите си, аз ти казвам: "Здравей, живот!!!", защото повярвах отново, доверих се на същността си и разбрах, че заслужавам да те имам, решавайки дилемата, дали те искам.
Бях обвила тялото, сърцето и душата си в дълбока самота, заради безверието и жестокостта около себе си, които ме мачкаха и тикаха все по-надолу към дъното.
Но и това не ми помогна да се предпазя и спася от отчаянието, което притъпи до краен предел желанието ми за живот.
Напористият есенен вятър разкъсваше и разпиляваше дебелия и натежал килим от наслоените, пожълтели и накапали листа. Завихряше ги и отнасяше навсякъде. Догонвах и успявах да хвана само някои от тях, за да се опитам да запълня зеещите дупки.
С усилие се катерех нагоре, разгръщайки с голи ръце бодливите храсталаци изпречили се на пътя ми.
Изподрана и изтощена, стигайки все пак до върха, не откривах нищо друго, освен стърчащи зъбери, пусти чукари и... отново огромната дъл ...