Болният човек е уязвим. Сблъсъкът със страданието преобръща целият му свят. Мечтите са се изгубили в болката, душевните сетива са притъпени, радостите са заместени от скръб. Болният човек има една основна нужда – нуждата да оздравее, за да продължи да живее пълноценно. Болният човек е уязвим, а уязвимият човек е по-готов да тръгне по път, който обещава да го отведе далеч от страданието. Това е една от причините повечето хора да се обръщат към Бог тогава, когато са в уязвимо състояние и са наясно, че смисълът на съществуването им не се корени в суетите на този свят.
Когато е в състояние на уязвимост обаче човек често е склонен да приеме и всеки друг път за спасение, който обещава решаване на здравните му проблеми. И точно тук се появява протегната десница на спасителя-държава. Спасителят-държава не просто предлага път за избавление на болния. Не. Той отива доста по-далеч – изградил е система, в която принудително лекува страдалеца. Тази система всъщност е Здравната система на Вавилон.
Хората, които приемат библейския разказ за Вавилон за автентичен, са наясно, че в древния град се случва нещо толкова значимо, че съвсем спокойно името на населеното място може да бъде употребявано като събирателен образ на бунта на човек срещу своя Създател. Ето защо можем да приемем, че зад всяка една политическа или религиозна система, която се противопоставя на Бог чрез издигане на човек или на човешка форма на управление, прозира образът на Вавилон, за който четем в Книгата на книгите. Библейската история ни разкрива, че духа на Вавилон съпътства хората от книгата Битие до книгата Откровение.
В различните етапи от човешката история Вавилон се проявява по различен начин. В настоящето можем да го разпознаем в неговото действие във всички тези системи – здравна, образователна, икономическа, социална и др. – системи, които внушават на човек, че животът му изцяло зависи от земния управник, а не от Източника на живота. Обожествяването на земното управление е видим израз на човешкия бунт в уредбата на обществото.
Както споменах, този бунт се проявява и в издигане ролята на държавата по отношение грижата за здравето на всеки гражданин. Проблемът в реализирането на една такава „грижа“ е, че когато държавата се залови със задачата да контролира здравето на хората, тя негласно започва да обожествява себе си. Който има власт над здравето на човек, той или е истинския Бог, или има апетити да бъде бог.
Примери за начина, по който действа съвременния Вавилон, използвайки глобалната здравна система, можем да открием в множество държавнически решения на съвременните управници. В изключително добре използваната криза с Ковид-19 СЗО (Световната здравна организация) наложи своята политика на повечето от страните по света, като ограничи основни граждански свободи. СЗО в партньорство с правителствата на държавите по света и с помощта на невижданата по размер медийна инвазия стресира хората по лицето на цялата планета, за да им внуши, че е жизненонеобходимо за тях безропотно да приемат мъдрото ръководство на спомената здравна организация. И хората, в рамките на няколко месеца, доброволно предадоха свободите си в ръцете на новия спасител.
Свидетелствата за глобалния държавен здравен контрол са толкова много, че е невъзможно в един материал да бъдат споменати всичките. И все пак, добре ще е да отбележа поне един, макар и незначителен пример. Отварям напосоки информационните сайтове и не след дълго свидетелството се появява. Новината е от Италия и Германия – две страни, които само преди няколко десетилетия отново участваха със своя челен принос в налагането на потиснически идеологии над други страни. За разнообразие в този пример, като доказателствен материал няма да използвам модерния Ковид-19, а ще обърна внимание на старомодната дребна шарка.
Става въпрос за това, че Германия, следвайки примера на Италия, е на път да въведе забрана неваксинирани деца да посещават детските градини. Информационните агенции цитират „здравни експерти“ (експертите са много важни в прокарване на политиката на Вавилон) в страната, които заявяват, че децата не трябва да плащат „безотговорните грешки на родителите си“. В тези думи виждаме как поредните експерти на вавилонската система нагло противопоставят здравната политика на държавата срещу семейството. Това несъществено изказване не би било кой знае какъв проблем, ако не посочваше тежката симптоматика на вавилонския начин на мислене. Несъщественото изказване на медицинските служители е само едно малко доказателство за това, че духът на Вавилон действа с пълна сила, разкривайки специалното си отношение към най-нуждаещите се от подкрепа. Дали това ще са деца или някакви други уязвими групи от хора не е важно; важното е уязвимите да бъдат използвани за постигане на целите на системата.
И в края на тези кратки размисли още веднъж бих искал да акцентирам върху следното: въпреки че предлага алтернативен път за спасение, трябва да сме наясно, че Здравната система на Вавилон обслужва интересите на едни фалшив бог. Той имитира истината и се прави на бог, но не е. Хората, които не разбират или неглижират ефекта на Здравната система на Вавилон върху гражданите, живеят в един неразбираем свят – свят, в който злото, незнайно защо се разраства и завзема нови и нови територии във всеки аспект на обществения живот. За тях държавните политики и решенията на управниците, които променят света към реализирането на нов потиснически строй остават енигма и затова най-удобното нещо, което биха могли да направят е да ги приемат безропотно. И тъжната констатация е, че повечето хора правят именно това.
Бележка на автора : За пръв път част от статията е публикувана в електронното издание „Свобода за всеки“
© Явор Костов All rights reserved.
Благословени дни, smelo_sarce (Явор Костов)!