Зима
 Колко бързо мина лятото. Сякаш беше вчера, когато ме събуждаше песента на птиците.
 Стана студено. Лястовичките отлетяха на юг, в търсене на по-топли земи. Есента неусетно премина в зима. Празни са детските площадки -децата са на училище. Пусти са плажовете, които бяха изпълнени с глъч и смях през топлите летни дни. Огласят ги само крясъците на чайките и шума на вълните, които яростно се разбиват в скалите. Погледнеш ли навън виждаш кални и мръсни улици и тротоари. Забързани хора са потънали в мисли за проблемите и работата си. Студен вятър безмилостно плющи в голите клони на дърветата. Небето е метално сиво, натрапва ни предчувствие за студ и дъжд.
 Застанала съм замислена до прозореца. Чудя се защо ли се бави първият сняг. Коледа наближава, а без него тя няма да е същата. Белотата му ще почисти мръсните улици, ще затрупа полянката пред блока. Радостни децата ще изтичат навън и отново ще се чуе детски смях.