♥♥♥… Ако можеше да почувстваш това, което аз изпитвам, да усетиш горестта на душата ми в тези тeжки среднощни часове, обречени на мисли по теб, мисли, обречени на хаос и тъга, за Теб, за Мен, за любовтa!!!.. За момент се опитвам да събера мислите си и да си наложа да бъда по-силна, но някак и това се чупи… потъвам в размисли за случилото се, за любовта, за тази мечта, за хилядите слънчеви спомени, събрани в моята душа… Възглавницата пак пропита с горчиви сълзи, размазан грим и счупени мечти…
- “Усмихни се” - казвам си…” Времето е най-добрият лечител…”, знам го, но уви, времето за мен не лети, а бавно и мъчително пълзи.
Ето, пак припознах Tеб в него, уви, и това не си ти… парфюм познат остава следа… Минавам по вече дълго познатите улици. Спомените нахлуват в моята душа…
- “Tихо, стига вече…” казвам си, но сърцето друго ми шепти…
То напомня ми пак за Oнези дни… Зная, че след всичко случило се нищо не може да е както преди, решението, което взе ти, никой не може да го промени. Вътрешно кр ...