Вървя към училището на брат ми и минавам покрай табела „Децата нямат спирачки!”. Да, у нас и камионите, и автобусите, и колите нямат спирачки. Тогава за кого е предназначена тази табела? За онези 13 следи в Ямбол, или другите в Бяла?
Кой трябва да се замисли колко точно е необходимо, за да осигуриш собствената си сигурност и тази на останалите? Предполагам този, на когото са му се свидели парите за нова спирачна система, този, който е според мотото „не би се случило на мен”.
Чакай, нима и ти не си според това мото? Знаеш ли колко пъти съм те виждала да пресичаш на червено, за да си хванеш автобуса? Колко пъти ти е минавало през ума по това време дали колата зад ъгъла може да спре, дали това няма да са последните ти крачки???
Защо винаги трябва да загиват хора, за да има действие, въпреки че, съдейки по сравненията, които изнасят, с катастрофата в Бяла, май действието липсва в пейзажа? Защо на тези 13 непознати за мен хора съдбата е отредила да послужат за пример за това как винаги забр ...