След вечеря излязох на терасата да изпуша една цигара, казват - за по-добро храносмилане...
И всичко ми приседна...
Навън заваля дъжд...
Не знам на каква основа, Божа работа, тежки мисли ме връхлетяха - навън е кучи студ, може би ще завали сняг...
Има безброй много бездомни хора - гладни, навън, без подслон, без топлина и със страшни болки в тях - физически и душевни...
За времето това не е от значение, обаче... ще си завали сняг, ще щипе бузките, малки и големи ще му се радват, сгушени в любимите хора, с емоции, забавления, развлечения... ей така, като мен, след вечеря...
А всички те са навън, с една-единствена радост, или пък не, че все още са живи... все още!
Сетих се за една жена, преди две зими, беше голям сняг, направо чудо за Бургас! Идваше не премръзнала, а замръзнала в кафето до магазина, в който работех... С разсъдъка си, на около 55 години, прилично облечена... със скъсани платненки и мокри, прогизнали крака. Стоеше със часове в тоалетната, навярно се е сгрявала с топла вода ...