И още за Шехерезада и Тихата стая
Всеки ден тя затъваше все повече в някакво вълшебно блато и като омагьосана живееше само за тези вечерни разговори с Тихата стая, както се бе нарекъл нейният събеседник. После той стана „Един нещастен мъж" след това „Един щастлив мъж". Тя си остана Шехерезада и приказката се сля с действителността. Обикна го и той я обикна и всичко останало загуби значение. Говореха си да се съберат, да бъдат заедно. Не беше готова още за това, но знаеше, че ще го направи.
Ан продължи да казва на Рос. Същите три изречения „Добре съм. Обичам те. Целувки" Но те все повече я гнетяха, защото не издържаше на вътрешния си детектор на лъжата. Но Рос, както винаги, бе потънал в работата си. Как да го извади от това блажено състояние и да му каже, че м/у тях всичко е рухнало, когато той дори и не си го помисля? Ан изпитваше страх и несигурност, но трябваше да го стори. Искаше да си отиде от него и да започне нов живот. Понякога се питаше дали това няма да бъде един нов затвор, ...