Ако си прав - силен си!

„Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа."

К О Н С Т И Т У Ц И Я  на Република България

Правата и задълженията са част от нещата, които всяко едно човешко същество притежава и, на които се подчинява всяко едно правово общество. Всеки човек има права, определени му от върховни  институции, правителства и закони. Но колко често да си прав, означава да си силен? И колко често правото ни дава сила и закрила? Знаем ли правата си? А задълженията? На чия страна е силата - на правотата или на материалното? Силен ли е правият и прав ли е силният?

Не е важно кой е прав, а какво е правилно.  

 Томас Хексли

Много мъдреци са говорили за правотата още преди е възникнало правото като наука. Днес обаче в държава като нашата трудно може да се каже, че има право. В държава, където ставаш адвокат не затова, за да защитаваш истината и да се бориш за правота, а за да печелиш повече. Къде е правото днес, съществува ли въобще. Имаме си закони, имаме си конституция и много членове, но чете ли ги някой, знае ли някой правата си? Повечето от нас, включително и  аз, ставаме невежи по отношение на това, което по право ни се полага. А когато не знаеш, ти се превръщаш в слаб и безсилен човек. Затова и днес се стигна до тук, че парите да движат всичко. Парите означават сила, власт и най-вече свобода. ТЕ се превърнаха от средство за оцеляване в средство за доказване на правотата. Е, така правото стана лукс, който обикновените хора трудно могат да си позволят. Има милиони примери, в които по-заможният печели делата си въпреки, че е виновен. А какво остава за нас, когато губим основните си човешки права. Дали по този начин не ни се отнема правото ни да бъдем свободни хора? Възможно ли по някакъв начин да докажем, че сме прави и да получим удовлетворение?

Всеки ден невинни хора влизат в затвора, а истинските виновници? Тях няма да можем да открием в затвора, те са сред нас. По улиците, возейки се в скъпите си коли или пък на новите си яхти. И те са толкова нагли, че дори ни се набиват на очи, сякаш, за да ни заявят още веднъж, че истината няма значение. Няма значение как и защо политиците си купуват последни модели коли. Няма значение, че вместо да изпълнява работния си дълг, министър Овчаров разглежда новия модел на Хонда, струващ 45 000 лв. Няма значение, че вън на улицата пенсионерите ликуват, защото пенсиите им ще се увеличат с 10 % и ще могат да си купят по още една студена бира за през лятото. От никаква важност не е, че инвалидите в България нямат социален живот и че дори не могат да получат малката еднократна помощ, която по конституция им се полага. Има значение, например, че Азис си е направил още една пластична операция и че откриват нов хотел на Слънчев бряг. А какво е от значение за на,с невидимите хора, които всеки със събуждането се надяват, че има Бог и че той ще ни помогне. За нас има значение, че тази година сме събрали малко пари и ще можем да стигнем до морето, пък макар и за 1 ден. Какво се случва с нас? Сякаш сме станали роботи, свикнали с мястото, което ни е отредено и нямаме право и сили да си борим за повече. Но комунизмът и  социалното равенство отдавна си отидоха и днес сме уж в епохата на демокрацията. Толкова жадувахме за нея, толкова се борехме, толкова стачки и митинги направихме и за какво. Днес не знаем как да използваме свободата и правата си! Тази свобода, за която преди 1 век загинаха хиляди, днес е нещо, от което сякаш бягаме и се страхуваме. Но защо? Иде ми да викам и да обиждам, защото тази болест на отчаянието и примирението до такава степен ни е заразила, че от ден на ден ставаме все по-невидими, а гласът ни - глас в пустиня. Малко от нас разбират, че всъщност да искаме по-добър живот е наше право, защото полиците работят за нашето благо, а не за собствения си джоб. Колко от вас са прочели конституцията и са успели по пътя на правото да спечелят и да бъдат силни. А колко от вас са се опитали? Защо оставихме да ни правят на глупаци и се превърнахме в едно стадо, което освен да блее и да следва овчаря си, не може нищо друго. Ние сме доволни, когато имаме какво да ядем, а когато се появи някой гладен вълк, всеки само гледа да спаси собствената си кожа, без да се интересува за другите. Правово общество ли сме или едно стадо? Мъчно и срамно е да си го признаем, но Нали бяхме толкова наивни, че да повярваме на обещанията и да вярваме, че силата е на страната  на правия. Да това може и  да е така, но не и в това измерение, в тази държава и в този свят.

И тогава какво ни остава? Можем ли да победим корупцията и бюрокрацията? Ще възтържествува ли справедливостта? Освен да се пробваме и да чакаме - нямаме друг избор. Но през това време можем да прочетем конституцията си и основните си човешки права, защото до знаеш, значи да си свободен! Защото наше задължение е да съществуваме и да се борим за правата си. Да се борим за силата, която принадлежи на истината и правдата!

„

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. „

К О Н С Т И Т У Ц И Я  на Република България