Артекстремни разговори с Йордан Камджалов на  8.08.2016

                 Посланикът на българската култура по света

            Понякога е изключително трудно да си жена. Все още съществуват предразсъдъци, че много неща са неподходящи за женския пол.Особено духовните авантюри. „Скачаме” в автобуса и след 75 минути сме във Варна. Пътуваме заедно с Дарина Христова / помощник-режисьор в Държавния куклен театър- град Търговище/ за предстоящата „говорилня” с Йордан Камджалов. Артекстремните разговори се осъществяват с любезното домакинство на Интерхотел „Черно море” и съдействието на фондация „Йордан Камджалов”. Те са част от инициативи, придружаващи изложбата на Андари/ Анатоли Радев и  Дария Василева/. Модератор на дискусията бе култорологът Чавдар Колев.

            Съвсем различно  е да си мъж. С интелигентен подход  и една доза увереност успяваш да извлечеш максимума от всяка ситуация. Първият гост в залата доказа това правило. Ученикът на проф. Парашкев Хаджиев  се нарича Иван Кръстев. Той е доктор по музикотерапия  и професор по дирижиране с внушителна международна кариера. Музикантът сподели свои размисли за  вибрациите и  божията искра, изказа съмнения за това дали изкуството  е временно или безвременно, разкри надеждата си, че винаги се намира някой, който да забележи талантливия творец и  това е  шанс нечия творба да остане завинаги в пантеона на изкуството.

            Проф. Кръстев предаде палката на Йордан Камджалов. Диригентът бе бурно аплодиран от своите почитатели. Още първият въпрос от аудиторията  „Кой сте Вие?” го накара да се усмихне загадъчно. Той ни насочи към същността на невидимото, към търсенето на смисъла. С поглед отвън- това  е един най-(не) обикновен симпатичен млад човек (като хиляди други в България). Може би недостатъчно ексцентричен,   с непретенциозна елегантност, бегла заявка за аристократизъм  и духовно изящество. Публиката бе дошла заради най-впечатляващото- импозантната му международна кариера- засенчваща всички останали негови достойнства  и недостатъци.  Йордан дефинира своето СЕБЕ- като „човек, търсещ и учещ всеки ден”. Според него бъдещето  е едно- учене  и развитие, а тези, които се отказват от това- обричат себе си на страдание. И както България образно бе сравнена с контрабаса в оркестъра/ опора за целия щрайх/, така той открива вечното/ константата/ в УЧЕНЕТО.

            Нямам за цел да преразказвам цялата среща или да правя дълбоки анализи. Разследваната проблематика  и част от въпросите бяха  повторение на това, което отдавна съществува в интернет-пространството като информация за Йордан Камджалов. Все пак винаги на такива събирания има непознати хора, които за първи път се докосват до неговия идеен свят  и преживяват мисловен шок. Знаем, че са неведоми пътищата към съвършенството в изкуството. Йордан ни начерта на клипчарта приливите и  отливите в цивилизацията, спиралата на живота. Загатна ни, че в повторяемостта на кризата и  възхода няма връщане назад, а  всичко сочи нагоре, по-високо, още по-нагоре… „Всичко е в нашите ръце”- оповести диригентът и  уверено заяви: „Не трябва да чакаме някой отвън да ремонтира нещата”.

            В спектъра от нации – всяка има своите преимущества. Ние учим от другите, но и  те има какво да научат от нас. Фокусирането върху изключителността изисква да разпределяме енергията правилно. Знанието не спира на едно място, то блика. И това е  разликата между извора  и бутилката .

            Засегнат бе  отново въпросът за …Космоса като нещо близко. Хората бяха представени като една песъчинка върху плажа.  Йордан Камджалов сподели своите идеи за 32+ измерими пространства, аудиторията отправи съмнения относно съществуването на Вселената и фундаментални въпроси на съвременното човечество. Изтъкнатият диригент с радост обобщи, че за него качеството на една музика се измерва с пространството, което създава.

            И въпреки заключението, което той направи: Нашият ум не е  акордиран,  аз установих, че при него се наблюдава мълниеносно разбиране на зададените въпроси посредством високоразвита интуиция и фокусиране върху смисъла. Голяма част от питащите се смущаваха  и срещаха затруднения при адекватното формулиране и точния езиков изказ. Въпреки това, те  бяха разбрани  и останаха удовлетворени, дори изненадани  от отговорите, които получиха.

             Визионерът с  гордост ни  разказа за дейността на своята фондация , за тъгата и съмненията  , че колкото повече иска да помогне - толкова по-невъзможно става това. Той правилно определи посоката за грижата към супербългарския талант, който изисква супермобилизацията на цялото общество.

             Йордан Камджалов отрече да има интерес към политическа кариера. Той затвърди своите подкрепа  и вяра в хората, изповядващи идеи, които ги движат нагоре. Според него високият идеал не може да бъде дискутиран и  не подлежи на избор. Докосната бе темата  и за педагогическото въздействие, което би било успешно, ако има екзалтация  и честност. „За да ни повярват децата, трябва да споделяме с тях неща, в които вярваме тотално.”

            Чухме много интересно определение за окултна музика. „Музика, зад която стои високо развито съзнание”. А Петър Дънов бе наречен велик гигант.

            Бяхме „скандализрани” от откровението му : „Деветата  симфония на Бетовен още не е  изпълнена”. Защо? Защото диригентите не са навлезли отвъд нотите в абсолютното й съдържание, в колосалното  й послание към  всички хора за обединение. Йордан Камджалов сподели своето желание, дирижирайки една и  съща творба, да пониква все по-дълбоко в нейната сърцевина  и да споделя разкритото знание с всички останали като обикновен помощник за разбирането му. В това вижда той мисията на диригента  и затова предпочита дирижирането пред композирането. В интерпретацията открива преклонението  и екстаза от разбирането на неразбираемите скрити кодове, а не  - изковаването на нови форми.

            Йордан Камджалов е  непримирим застъпник на идеята за следването на естествения ход на нещата.Той шеговито припомни, че крушите не се берат през януари. А промяната у човека на всички равнища, непременно свързва със своята мисия да бъде полезен за Доброто  и в резонанс с Цялото.

            Ако сравним диригента с генерал, всеизвестно  е, че без оркестър (армия), той би бил безполезен. Но ако съпоставим оркестъра с жена, за да позволи той да бъде дирижиран(обладан)  е необходимо възникването на екстремно доверие  и близост с диригента. И за да изпълни оркестърът всички желания на диригента- трябва да съществува възторг от комуникацията. Йордан Камджалов разказа как постига това екстремно състояние на покъртителна близост/изпълнителност  с Генезис оркестър и Музикална лаборатория за човека. Отдавна  е разбрал, че първото условие за успех в комуникацията е свръхподготвеността на Диригента(активното начало). А втората необходима предпоставка е доверието към самите музиканти, с които работи. За него  е пределно ясно, че именно Доверието отключва силите на човека. След това се постига взаимното вдъхновяване и инжектиране, желанието да надминеш себе си. Той даде пример от съвместната си работа с японците. За един епизод от „Шеста симфония” на Чайковски използвал метафората БОМБА и в залата настъпила безпределна тишина. На концерта музикантите надминали себе си  и се отдали с безпределна екстремност на неговото внушение, но той никога повече не използвал това  неуместно сравнение…

            „Просвирването” на дискусията във всички октави продължи близо три часа.  Накрая удовлетворените участници се срещнаха с идеи за величието на човека, успехът като мерило на Приноса, любовта – най-мощната сила в света,  страданието(когато рибата е извън океана)…  Маестрото ни натъжи с изповедта си за познанието. На 31 г., разучавайки професионално партитурата на „Тристан  и Изолда” от любимия си композитор Вагнер, той разбира технологията за създаването на музикалната магия  и е отчаян. Изтъква, че все още предпочита творби от композитори, отдали значение на страданието като креативно начало, носещо разширение  и необятност. По тази причина все още не посяга към Моцарт , за когото твърди, че  е непреодолим с вечната си жизненост.

            Голяма част от въпросите  и отговорите не споменах, не защото са маловажни, а поради факта, че в залата имаше достатъчно репортери  и записваща техника. Артекстремните разговори бяха посетени от много привърженици на Йордан Камджалов, осъзнаващи неустоимата фиксация на  философа към фундаменталните истини за човешкото съществуване, реализирано  чрез самоосъществяването в изкуството. Празникът на духа завърши с групово изпълнение на „Хубава си моя горо” с трима солисти- прочутата Елица Тодорова, ученик от музикално училище  и хористка.

             Пожелаваме му успех с  премиерата на „Борис Годунов” /Мусоргски/  на 11 август  2016 г.  от 21 часа в Летния театър на Варна!