Една книга от новите издания струва средно 10-15 лева. Това никак не са малко пари. Има хора, които не биха могли да си позволят книга. Парите от нищожните им заплати отиват за храна, лекарства. За материален глад и здраве. А какво остава за душата. И душата е гладна. Но пари за храна за душата не стигат. Понякога причината обаче не е в липсата на средства. Причината е в липсата на желание да се разровим и да намерим душевната храна, която можем да си позволим.
Аз не съм от бедно семейство. Но и на мен често ми се случва да не ми достигат пари за новата книга на Стивън Кинг или за сборник с повести на Стругацки. Но за разлика от много хора, знам къде да намеря това, което ми трябва. И което мога да си позволя.
Антикварната книжарничка е малка, забутана е в един от страничните квартали на Бургас. Стаичката е на приземния етаж, малка, със няколко големи дълги лавици пълни с книги. Книжарката, възрастна жена, отначало не ме познава, но после си спомня. Идвал съм неведнъж, вече за коя поредна година. Посреща ме топло. Питам я за авторите, които ме интересуват. Тя знае къде е всяка една книга в купчината от заглавия. Показва ми, препоръчва ми, насочва ме. И всички книги са на безбожно ниски цени.
След двайсет минути в хладната стая и кратък разговор за немотията на хората в майка България, излизам с торба със злато. Вкъщи оглеждам всяка една книга. Взел съм си новела и сборник с разкази на Павел Вежинов, издания от 77-81 година, сборник с повести на Стругацкие, издание 83-та, и роман на Андрей Гуляшки. Отделно си взех и томче стихотворения на Смирненски, както и (задължително за колекцията) поредния, сигурно петнайсти, роман на Стивън Кинг. Ако бях отишъл в обикновена книжарница, или дори в голяма такава, къде отстъпки винаги има, само за една книга бих дал от порядъка на 15 лева. В антикварната книжарничка на улица "Кирил и Методий" за същата цена придобих шест парчета злато. Храна за душата. На цена, която всеки би си позволил.
© Малкото Лъвче All rights reserved.