Вече втора седмица с помощта на фейсбук, туитър, ютюб и интернет светът се храни с новини за смърт, светът е едно Чистилище и го люлеят желания за радикални промени в области с инвестиран огромен човешки потенциал.

Светът скърби за Неда и само който не е видял замръкналите ù очи сред венец от кървави струи все още приема иранската революция абстрактно. В царството на диктатори жертви стават често неволните. Днес се появи още един клип, увековечил иранска смърт, и знам, че нещо ще се промени в тази част на света и в нашата. Във времената на Буш пиар машината на Алкайда и подобните ù взривяваше медиите с клипове с обезглавени мъже. Днес сме свидетели как тази неразбираема за нас култура в "оста на злото" (бързо остаряла Бушистка терминология) се самовзривява, как провежда своята хуманна революция под куршумите и палките на собствените си биячи и диктатори, и седим замръзнали в столовете, без да знаем какво да направим. Тези хора са ей тук, под пръстите ни, ние се възхищаваме от постиженията на Уеб 2.0 и как туитър правел революцията, а не разполагаме с бутоните, които могат да ги спасят. Те сами трябва да се спасят, казват ни политиците. Така ги съветват техните съветници. Вярвам, големият бизнес, въоръжил и дигитализирал иранския режим, им шушне същото. А аз чувам гласа на момичето на техеранския площад, което моли чрез микрофоните на Сиенен за помощ. "Трябва да ни помогнете", казва тя. На нас ни остава да слушаме и гледаме как моторизираните Басиджи всяват ужас и страх с тактиките на терора, как хората пеят от покривите, как стрелят по тях, как мъже и жени протестират въпреки свистящите куршуми, вече втора седмица, и всичко това в името на Аллах Акбар.

На този фон днес си отидоха две икони на една цяла епоха в американската култура - Фара Фосет и Майкъл Джаксън. Американците в моя фейсбук не коментират Иран, но искрено оплакват края на своето детство и юношество. Милиони оплакват края на своето детство. Тогава светът имаше повече вяра в бъдещето. И знам, че нещо ще се промени в тази част на света, защото хората, особено 30-годишните, жалят Майкъл Джаксън както никога преди, когато беше жив. Един свързва "Трилър" с първата си целувка, друг моли Майкъл Джаксън от небесата, ако има такива, да ù прости на нея и нейната музикална група оварваряването на музиката му, трети и четвърти и пети, узнали за кончината му на Таймс Скуеър в Ню Йорк са се включили в глухия ропот, разнесъл се из площада, когато за първи път медиите съобщиха за смъртта му, малко след като публикуваха отдавна приготвените галерии със снимки на Фара Фосет.

Вчера губернаторът на Южна Каролина се върна от Аржентина след изненадващо едноседмично отсъствие и призна за едногодишната си афера с хубава аржентинска репортерка. Марк Санфорд заряза щата и работата си и синовете си на Деня на Бащата, за да си изяснява отношения с любовница. Най-смешното е, че първите съобщения го пратиха на планинско самотно екскурзионно, докато медиите не го снимаха на летището седмица по-късно, а впоследствие публикуваха (!) част от интимната му поетична имейл кореспонденция и изнамериха името, снимка и видеоклип на жената, с която се е срещал. Това стана вчера. В началото на деня пък жена му, милионерска дъщеря и организатор на политическите му кампании, с която са разделени от две седмици, публикува обяснително писмо или по-скоро нейна и на Санфорд защита, в което спомена поне четири библейски мъже, в чиито мъдри думи намира утеха. Интересно кое кара излъганите съпруги на редица политици да стоят рамо до рамо, буквално и/или преносно със своите хлипащи мъже пред погледите на милиони зрители. Сякаш има някъде някакъв наръчник за спасяване на политически и бизнес кариери. Уви, само Бил Клинтън успя да се спаси засега, а на мен ми беше ясно, че ще има интересно продължение, тъй като съпругата на Санфорд беше казала преди един ден, че не знае къде е, че не се притеснява, защото мъжът ù имал трудна законодателна сесия и се е усамотил някъде, за да си проветри главата и да се занимава с писане. Хм, когато никой на този свят, дори и съпругата на губернатора, не знае къде е пълководецът на щата, историята е съшита с бели конци. Форумците из разни уебсайтове си умряха от смях, цитирайки "Не плачи за мен, Аржентина" под думите на Санфорд, че пет дни плакал в Аржентина, разделяйки се с любимата Мария.

Обама имаше няколко изяви тези дни и стана ясно, че облечените в овчи кожи вълци в Конгреса с помощта на легионерите лобисти почти са съсекли реформите, лелеяни от американския народ. Нито един от трите законодателни проекта - за климата, финансовото регулиране и особено за здравеопазването, се развиват добре. По време на пресконференцията в понеделник президентът запази най-острите си думи за частните застрахователни компании, сякаш търпението му започва да се изчерпва и целият флирт наречен "съвместни усилия на двете партии" отива по дяволите. И в двете партии има мърша, но от опита си в тази държава знам, че републиканската мърша е по-горчива и мирише по-лошо. Едно не разбирам. Защо демократите поддържат сред своите редици полуреформирани републиканци? Не случайно демократите са известни с безволие - добре демонстрирано тази седмица. Но нещата и тук ще се променят. Уеб 2.0 тепърва започва да променя света радикално. Организирането на маса хора да поемат или бойкотират инициативи се превръща въ фасулска работа. Ето, дори и майките в САЩ започват да се организират и да искат права. Дори стана ясно, че независимата обществена радиостанция NPR, спонсорирана наполовина от радиослушателите, все пак не е толкова независима с фамилната фондация Кайзер (Кайзер Перманенте е медицинска застрахователна компания) начело на списъка от спомоществователи и двама нейни представители в борда на директорите. На тази радиостанция и напредничавите й програми им трябваше една седмица да споменат "фондово" обществено здравеопазване като едно от възможните решения на проблемите в сегашното здравеопазване. Когато най-накрая им излезе от устите, то беше с цел да се съобщи декларативно, че такова нещо няма шанс. Обсъждане нямаше. Аз все още не съм сигурна дали това е най-добрият вариант за Америка. Но знам, че нещо ще се промени, защото информация се намира и разпространява въпреки официалния медиен похлупак върху определени дебати и възможни решения. А щом някой с власт е решил да цензурира някакъв субект от действителността или новина, значи този субект или новина са абсолютно легитимни.

И сега си идвам на думата за България. Доган каза "Властта съм аз" с тон на селски пъдар на избирателите си в село Кочан. Нищо извън характера му и стратегията му. Странното е, че БНТ е изрязала тази част от клипа за своето предаване преди една седмица, и че една друга политическа партия е решила да дискредитира Доган, вадейки този клип на светло, а не БНТ, националната телевизия. За какво са ни медиите тогава? Да могат платците да си правят евтина реклама? Колкото по-бързо отмине възмущението от думите на един явно неродолюбив политик и се фокусира върху по-едрите родоизменници, толкова по-добре за изборния резултат. Странно е, че ГЕРБ, синята и зелената партии не огласят в този момент предварителен договор за съвместно управление. Нали уж са алтернативата, макар и на различни слоеве на населението? Хубавото е, че на този етап са в най-малка степен свързани с чужди национални интереси. Вчера един специалист по кризисни ситуации разправяше по радиото как диктаторите егоманиаци в момент на криза си мислят, че хората имат нужда от още повече его на тяхна милост, с килограми още от тяхната прелест и така кризата спираловидно се се усусква до правдивия си и болезнен край. Колкото повече Доган казва на хората, че имат от него нужда, въпреки диктаторската си биография, толкова по-скоро ще дойде крахът му. Но тези, които позволяват на Доган да се вманиячава в егото си, тях трябва да ги измете голямата метла. Което няма да стане по няколко причини. Първо, няма масова воля за промяна. Второ, в България имахме мек комунистически режим и меко кацане в капитализма. Ако Петър Младенов беше изпратил танковете, българите щяха да си формулират много по-ясно своите цели за демокрацията и враговете си. Там, където има тих преврат, се сменят само господарите. Комунистическият режим в България се оказа хитър и със силно чувство за оцеляване. Той не само не показа кръвожадни зъби като иранските аятоли, с което щеше да даде на народа визия за своето премахване, но върна собствеността на хората, с което ги превърна в самодоволни дребни буржоа и мафиотизира младежта. Отгоре на всичко представи Тодор Живков младши на цяла България по един много симпатичен начин като клоуна-отдушник в едни забавни, но егоистично-безсмислени личностни конфликти и драми в Биг Брадър. Вчера изгледах няколко клипа от Биг Брадър 3 в ютюб и научих много повече за народа си от блоговете в "Дневник".

Светът се е запътил към някаква драма, в която една голяма, голяма змия ще си съблече старата кожа. За новата кожа гаранции няма, че ще е нова, но стриптийзът е на живо на трептенията на Уеб 2.0. И тези, които гледаме и мислим, скоро ще сме милиони, ще сме мнозинството, има няма десет години, и ще ни сърбят ръцете и краката за някаква промяна към един по-морален и спокоен свят.