По повод предаването на Милен Цветков на 28 март 2013 г.
Не знам защо, но предаването ми се видя като един откровен цинизъм – няколко пъти сериозната тема бе довеждана от провеждащата се в предаването дискусия до циничен смях от поканените да участват в него. Вероятно най-голям упрек търпи водещият, който също едвам сдържаше "напушващия" го смях – какво по-обидно за тоя народ от това, действията ти да бъдат повод за смях, а не действително да се вникне в протеста ти. Най-лошо прозвучаваха изказванията на т.н. медийно-квалифицираните участници – представителката от СЕМ и другата, също журналистка (съжалявам, но не им запомних имената). Опитът на психиатъра (също участник) да внесе някакво обяснение, беше недостойно посрещнат – това бе провокирано в студиото от самонадеяния тон на водещия. Психиатърът, според мен, характеризираше проблема най-аргументирано от професионална гледна точка. Обсъждат се действия не на психично болни хора, а на хора, изпаднали в безизходица, а тонът на предава ...