Децата, от които се срамуват.
Всяко училище притежава деца, с които се гордее, и такива, от които се срамува.
Последните вършат нередности, имат ниски оценки и лошо поведение. Често зад нахакания им вид се крие слабо и беззащитно дете с голям проблем. Този проблем го подтиква към неприемливо държание и постъпки. С такива деца трябва да се общува внимателно. В много редки случаи те биха потърсили помощ за решаването на проблема, който ги мъчи, затова родителите, учителите и приятелите са тези, които сами трябва да подадат ръка и да предложат своята помощ. Те не трябва да се присмиват на детето за неговото поведение и проблем, не трябва да го оплюват и да му се карат. Ако постъпват така, то ще се затвори в себе си и вместо да се поправя, ще пропада все повече и повече. А ако успее да се справи и само с проблема и започне да подобрява държанието си, но никой не забележи това, ще се отчая и ще спре да се държи добре.
Аз имам страхотно семейство, което ме разбира и ми помага. Винаги мога да разчитам на майка си за всичко, и когато имам проблем, тя винаги ми помага и ми подава ръка. И след решението му аз ставам доброто и послушно момиче, което съм.
Често родителите на проблемните деца са разведени или пък нехаят за своите отрочета, или те са сирачета. Доброто семейство дава сила на децата и е като опора, като стена, на която те се опират. С помощта на семейството си младите могат да решат проблема си.
Не казвам, че родителите са единствените, които могат да помогнат. Приятелите също могат да помогнат за преминаването на дупката по пътя на живота. Всъщност, не случайно казват, че истинските приятели се познават в изпитанията. Затова имаме много познати и малко верни приятели. Как могат да ни помогнат те ли? Ами по много начини. Дори някой безобиден разговор, абе само да ни разсеят за малко, за да не мислим за проблемите си, това също е голяма помощ. При учителите е почти същото. Те не трябва да викат и да крякат по лошия ученик, за неговите постъпки и прояви. Трябва да вникнат внимателно в нежната детска душа, да се отнесат към проблема с нужното внимание и разбиране, вместо да нараняват и без това разраненото сърце.
И за заключение искам да кажа, че НЕ оправдавам лошите постъпки на децата. Просто винаги ключът към подобряването на държанието им се намира в сърцето. И с помощта на семейството, приятелите и учителите това е възможно.
© Сладурркатта All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не съм съгласна,има деца които имат всичко,и въпреки това продължават да се държат гадно с всички останали.Има и такива които,имат проблеми,но си знаят,че ако вгорчават живота на другите нищо няма да се постигне.Тъй че цялата тази работа е много относителна.
-
тия дни лошите ученици са толкова много, че учителите трудно биха се оправили! пък и.. повечето учители не могат да общуват добре с нас и рядко бихме им се доверили за личен и дълбок проблем. според мен родителите са тези, които първи трябва да реагират. но повечето родители не познават децата си и не знаят какво става с тях.. не мисля, че преувеличавам! за съжаление. а приятелите.. трябва наистина да са МНОГО добри и истински, а не само да си казват: виж как пропада, какво става с него/нея..
имам една приятелка, която е доста по-различна от преди, почти не говори, изкарва ниски оценки, мръщи се постоянно. отдавна мисля да говоря с нея, но все не го правя. чувствам, че нося някаква вина и ако не поговоря с нея, наистина ще съм виновна за това, което е и ще бъде -
Никога не е толкова просто колкото като го гледаш от страни.В повечето случаи наистина не е редно да съдим такива деца (лоши бел.ред.), но не може да промениш някого който не иска.Така че и да му говориш ... някак не става.Точно затова са специалистите (психолози) всяко училище има, тези които са наранени емоционално, които имат проблеми и т.н. би трябвало да отиват там, но поради предрасъдаци или други неясни причини никой не ни търси нас психолозите.Така, че не може да помагаш на някой който не ти е поискал помоща и да си мислиш, че като му я предложиш хоп той се е променил.Няма прости неща в днешно време.
-
Аз пък имам един съученик - той и неговият фр са "черните овци на класа". А знам, че поне той може да се държи добре, но много често избухва и разговорите му с учителите завършват с "добре, дообре, няма значение". И смятат да го изгонят. А той може да е добър! Но не ме допуска до себе си, не знам, не мога да му помогна, защото той не иска... А това е гадно!
-
ООО, знам знам и то добре!Пък и аз мисля,че не гледам от страни- и като кака,и като медицинско лице(след няколко месеца), пък и от чисто човешка гледна точка!Всяко дете се ражда добро-то просто си му е заложено, но с всяка изминала година,то придобива нещата,които са в семейството-като поведение,отношение,грижа и любов-това вижда,това приема и след години-това прави!
-
Ами да, мисля, че е простичко! Знам го и от опит, и от моите приятели!
-
Хах, не знаете какво говорите, Веси!Отстрани изглежда различно...
-
Много си права!Подкрепям те!А относно поста на Таня- нещата са прости-ние сами ги усложняваме!!!
-
Наистина ли мислиш, че е толкова простичко?!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
просто всеки човек разбира реалноста по различен начин един е нагъл друг е свит един е отворен друг е здухан а това за лошите оценки няма нищо общо те идват от мързела