Преди няколко години тръгнах на ранина на излет до с. Дреново. Там има красива пещера, има и гъби. Изтървах рейса на останките от автогара “Връбница”, пих една студена боза и вместо да се прибера да си доспя, метнах се на следващия до Царичина с налудничавата идея да прецапам през баира до Дреново.
Валеше.
На спирката в Царичина се скрих в кръчмичката до дупката на Луджев и Ели Логинова и изсърбах половин дузина бири с надежда дъждецът да поспре. Поспря леко, но пък и нямаше за кога да обикалям Дреновските поляни и рекох да се изтътрузя към Софийското поле яваш-яваш. Както пишеше Ясен Антов – накъдето ми видят очите. Тръгнах напосоки надолу и след един час пристигнах в с. Балша.
Поради липса на библиотека или художествена галерия, пак се нахендрих в хоремага. Обилно подгизнал по баира, рекох да се подкрепя с гроздова. Тъкмо тръсвах пепелта от запаления “Мелник” в пепелника от алпака, когато човекът ме попита дали е свободно. Кимнах любезно. Бе на 60-на години, със сако и пуловер. Чукна ...