Знаеш ли... че те обичам?! Странно, нали...? Странно, но го знаеш... Знаеше го преди 3 години, когато започна всичко, знаеш го и днес. И нищо чудно - личи ми от далече. Въпреки това аз искам да ти го кажа... пак, но ще го кажа. Обичам те! Открит човек съм и трябва да го споделя със теб. Обичам те! Мислиш ли, че съм глупачка? Мислиш го, няма как... Ти ме мразиш, а аз те обичам... вече толкова време... Странно нещо е любовта... хора се разделят, събират се, а после пак се разделят... и казват, че са щастливи. Къде е онази любов от приказките, за която ми говореше?... при която всичко е хубаво и няма тъга... Няма я... в нея вярват само децата... и аз съм дете, но го разбрах...
Когато някой кажеше, че умира за друг, аз се смеех... винаги ми беше смешно... Мислех си, че... човек не може да живее без въздух, вода или храна, но как да не може да живее без друг... Мина време и аз го изпитах... изпитах всяка секунда без теб, която ми се струваше като вечност, всяка минута, всеки час... Разбрах ...