Връх Миджур
Организацията започна 2 седмици преди събитието, като Дени направи списък с имена и ЕГН-та на всички от групата за граничната полиция. В този пограничен район има строг контрол и не допускат хора, които не са записани предварително. Освен групата от Младежки клуб по пешеходен и вело туризъм (МКПВТ), бяхме дошли няколко човека от организацията СОС (Скоростни охлюви и сие), познати от Ком-Емине и една група от Ловеч, които Ади беше поканила. Понеже не съм приет в младежката организация, покана получих по фейсбук.
Интересно беше, че до последно тези, които бяха приели поканата във фейсбук бяха повече от поканените – „сериозни хора“, коментирахме с Охлювите, където обикновено се отзовават 2-3-ма от 50 поканени :) Имах и личен мотив да изкача върха, все пак почти всеки ден крача по улица Миджур, на път за работа!
Тръгването беше по план в 7 сутринта от Обеля, но понеже нашата кола (Георги, Хриси, Ади, Евгени и аз) се бяхме групирали предварително, решихме да си поспим още 50 мин ...