Дори не знам как да го озаглавя
Честно казано, не мога да разбера някои неща. Сега ще ви кажа за какво става въпрос.
Наскоро ходих на рожден ден на едно дете. То е още малко, ходи на детска градина. И то като всички останали деца не харесва "скования" свят на възрастните, а търси разнообразие във всичко, което прави. Например, когато започна да яде тортата, то започна първо със средната част на парчето, при което веднага му направиха забележка: "Защо ядеш така? Я започни откъдето трябва!" И не мога аз да разбера защо не го оставиха да си яде тортата както си иска, а веднага включиха тъпите си общоприети правила, а именно, че е прието парчето да се почне от единия край, а не да се "човърка" . Какво значение има за тях? Тортата е на детето, то ще я яде както си иска. Много се радвам, че вече съм голяма и няма кой да ми нарежда какво да правя. Ако някой само ми каже думичка, след това веднага съжалява. Но това не е всичко. Когато това същото дете пише нещо или рисува, използва лявата ръка, което, не знам защо, притеснява изкючително много възрастните. Нима е проблем да пишеш с лявата ръка? Ако ти е по-удобно с нея, защо не? Защо хората бързат да поправят другите там, където очевидно няма грешка? А аз си мислех, че живеем в 21 век.
Преди година в училище ми се случи още нещо, което ми направи впечатление. Когато веднъж слизах по стълбите, се сблъскахме с едно момче, той ме изгледа и ми каза: "Слиза се от дясната страна!" За минута останах безмълвна. Откога има правила и за слизането по стълбите? Хората ме изумяват все повече и повече с всеки изминал ден. Измислят излишни правила, с които само си вгорчават живота, който въобще не е лесен.
Не знам за вас, но аз подкрепям това дете, което показа характер и продължи да си яде тортата, както си иска, въпреки вероятността да си навлече гнева на родителите си. Такива са си децата - освободени от всякакви предразсъдъци, непринудени във всичко, което правят.
© Няма значение All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прав си, така е. Но мисля, че аз не съм стигала до крайности в това отношение. Просто се изнервям, когато някой ми каже, например, колко сол да си сложа в салатата, защото било по-вкусно така. За него може и да е, но това не означава, че всички други ще заобичат идеята... За това става въпрос в цялата статия - за личния ти избор какво да правиш с твоите неща, с живота си без някой друг да ти се меси.
-
Правилата са за това да бъдат нарушавани, като биказал Остап Бендер.На твоята възраст е естествено да се бунтуваш но представи си че поискаш да караш колата си в лявото платно а на както е "общоприето" в дясното.и кво ши стане тогава.А пък всеки нарушител или даже престъпник/има разлика/ може да каже "Направих го защото не искам да съм догматик".Истината е по средата някъде.Законите и правилата трябва да се спазват но не и глупавите такива.Въпроса е как да ги отличим.Това зависи от човека и неговите критерии.Сложно е.Виждал см много бунтари коит после "лягаха в браздата" като стари волове.Дано да си бунтар докрая.Като Джемс Дийн в "Бунтар без кауза".Мога да ти кажа само че е много изморително.Успех.
-
Хах, блогадоря ти Безжичен! Много интересни разсъждения
-
Съгласна съм, но в някои случаи наистина са излишни, особено когато това, което правиш, не пречи на другите...
-
Понякога се прекалява. Но това не бива да те хвърля в другата крайност- отхвърляне на всякакви правила. Обикновено те са полезни.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А за движението на колите въобще няма да коментирам, тъй като там си има определени правила, там ТРЯБВА да има правила, но това не влиза в моята тема, защото тя е за друг тип правила. Явно не съм обяснила както трябва.