Един тъжен репортаж
Пиша от морето. И съм гола. Това е за мен морето - свобода, кеф и тотално отпускане. Само дето напоследък все по-трудно става. По-често е стягане и яд.
Макар че се зарекох да не стъпвам вече на родното Черноморие, не издържах и дойдох... да видя докъде я докараха с бетонирането. Вече може би знаете, че ми е болна тема.
Чувството тази година е странно, доста странно. Призрачно и малко зловещо... Навсякъде бетон - безумно много кичозни хотели и апартаменти за продан (половината от тях зарязани донякъде), необичайна тишина и... никакви хора. Е добре, де - тук-таме се намират по някой заблуден англичанин, който се чуди как да продаде злощастното си апартаментче или пък някоя и друга самотна позастаряла и понатежала рускиня, чийто новозабогатял съпруг ù е купил нещо малко на българското Черноморие и я е зарязал там, за да има повече време за младата си любовница. Дори и тези, които бетонират, ги няма. Навярно са на почивка в Гърция или другаде, където е все още девствено, стилно, чисто и красиво. Или пък са безкрайно заети с предизборните си дела.
... Сякаш е свършила Третата световна война, пуснали са бомба, която е унищожила почти напълно живите форми, но е запазила непокътнат материалния свят... Това съм го гледала вече в някакъв филм, но не помня кога и къде. Чувството ми е доста познато, обаче.
Знам, че е юни и още не е сезонът, но у нас като че ли сезонът е само юли и най- вече август. Добре, де, тогава логичният въпрос е: Защо са всички тези бетонни чудовища - за месец и половина-два експлоатация???
Но какво съм тръгнала да търся логика и аз... Всъщност това, което истински ме вълнува, е:
КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ВСИЧКИ ТЕЗИ СГРАДИ?
Ясно е, че нито хотелите ще се напълнят, нито апартаментите ще се продадат, особено сега в кризата (обичам такива кризи), а може би и след нея. В най-смелите си мечти си представям, че ще ги съборят, както се е случило в Испания, Турция, Америка. Но откъде пари за това и как ще се оправим с боклука? Май ще си останат така навеки. Като паметници на глупостта. Паметници, които да ни напомнят за един тъжен период на алчност, корупция, късогледство и безумие...
Абе, тежка работа ви казвам!
Добре, че идват избори...
Надеждата умира последна.
ЩЕ ГЛАСУВАМ!!!
© Антонела Огнянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ееееех, Виктор!
-
Безжичен, и за простотията има лек... Трябва да мине време! Поздрави!
-
Всяко зло за още по-зло... Няма как да се оправи... Да не забравяме, и Испания, и други направиха подобни глупости, но са лишени от безкрайната простотия... а ние... Кризата на простотията е по-голяма и продължителна от всяка икономическа, финансова и дори военна криза...
Има ли ген на простотията, и не е ли той заразен, като самомодифициращ се вирус? Генът-вирус на нашата си простотия... -
Така е, поздрави, Антонела!
-
Любомир, радвам се, че имам съмишленици! Колкото и да е тъжно, мисля, че не сме чак толкова безсилни. Ще видим! Поздрави от мен!
-
Ох, настъпи ме отново по болното място. Юни-най-хубавото време за едно ранно море. Когато сезонът започва, когато е свежо, навсякъде има надежда, защото бъдещето предстои. Така ходех на Каваците или на Кабакум, преди петнадесетина години, всяко лято, да опипаме почвата.
Сега този бетон, а бе не искам да говоря за това!
Поздрави! -
Веси, Еми, благодаря!
-
Жулли, Владимир,благодаря за подкрепата!
-
Да! Знам за какво говориш! Тъжна картинка, но се задават избори...
-
Силно! Въздействащо, Антонела! Потърси плаж на юг от Галата, където все пак са останали малко девствени кътчета...
А иначе и душите ни стават "бетонни"...за жалост! Не и твоята! Спирам...Сърдечно! -
Дано, Аглая...
-
Вилдан, Светлана, благодаря ви, момичета!
-
Бих добавила само, колко е лошо, че си права!!!
-
"Паметници, които да ни напомнят за един тъжен период на алчност, корупция, късогледство и безумие..."
Колко си права!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
