Имала съм и имам  много мечти - едни осъществени, други - не! Учих, давах всичко от себе си, загърбвах лесното, трудих се. Стремях се към върховете. Минавах през препятствия, за да достигна недостижимото. Но не изпълних една мечта  - България ме възпря. Едва сега осъзнавам каква евентуална възможност съм загърбила – да отида в чужбина, да се възползвам от възможностите, от образованието, от помощта...

Какво получих тук ли?(!) Получих корумпирана изпитна система - ДЗИ, ПИ. Роля играха парите, властта, влиятелността, обкръжението.  Стараейки се да достигна пределите на желанията си    жертвах немалко, но все пак успях – приеха ме специалността, която искам, в университета, който  исках.  Реалността, разбира се, не закъсня – ясно ми даде да разбера, че  оттук насетне нещата се променят. Първи изпит в Пловдивския университет - спокойна, защото съм подготвена, убедена във възможностите си – основната функция беше да ме  научи, че положението на купчинките играе роля. Петици вляво, шестици вдясно, но уви, имах лош късмет.

Следващата често срещана  картина-блестящият Rolex,подарък от гордите родители, матираното BMW , спряно демонстративно пред университета,съмнително подутата студентска книжка и пренебрегващ „простолюдието” поглед. Първоначално влиза ,привидно притеснен, дали номерът „парите случайно са попаднали в книжката,професоре” ще мине и излиза напълно удоволетворен ,заради „трудно” изкараната оценка. А фонът отзад- притеснени ,преговарящи, мълчащи  студенти.

 Ако смятате ,че това не е правилно имате много точна преценка. Обичам България необятно много -давам и се жертвам за нея .  Но „неприоритетната” ми специалност и желанието ми за развитие не се подкрепят  от Меглена Кунева. Имах нужда да видя мислите  си черно на бяло,да се опитам,макар и неуспешно ,да подредя думите в текст. Не съм сигурна за крайния извод . Постепенно мотивацията ми намалява,но допоследно ще се боря ,ще се опитам да променя действителността. Малцина осъзнават ,че макар и постигнали нещо в чужбина ,те ще робуват на една чужда система,чужди хора и чужди мечти. Единствената положителна искра е ,че забелязвам една тенденция към разсъждаване. Все повече млади имат  желанието да останат тук и да развият потенциала си „в” и „за”   България.

 Една птичка пролет не прави ,но  песента й скоро привлича цяло ято !