Ежедневието ли е това, което ни убива?
Повечето хора от нас са разочаровани от развоя на сегашния си живот. Оплакват се, че не им се случва нищо ново, нищо вълнуващо, нищо интересно. Да сте се чувствали и вие така, защото признавам и аз се чувствам.
Ненадейно, без да се замисляме, за виновник сочим нашето ежедневие. На едни училището им било виновно, на други работата, на трети семейството. Но наистина ли тези неща ни правят емоционално мъртви?
Това което ни умъртвява са веригите в които сами се оковаваме, Моралните ни закони. Нашето възпитание. Казват, че тези неща помагат на човека да се усъвършенства като личност, да изгради своя стабилна репутация. В същото време обаче изграждаме и стените на своя затвор.
Е, тогава какви да бъдем? Да бъдем свободни, да се хвърляме в нови предизвикателства, които са недопустими за нас или да продължаваме да вървим по правилния път, отегчени от социална пустота.
Не можем ли да съчетаем двете неща? Да намерим средата? За това не знам.... но за едно съм сигурна. Не е ежедневието това, което ни убива. Ние сме...
© Rosica Popova All rights reserved.