Nov 16, 2013, 7:36 PM

Екология и етика. Формиране на съвременната екологична етика 

  Podcasts » Social articles
3092 0 1
20 мин reading

Когато разглеждаме екологията, не можем да подминем нейните богословски измерения, защото именно там ще намерим нейния първоначален смисъл и значимост за човечеството. Нейните антропологически перспективи, минали, бъдещи и настоящи аспекти, заложени в основата на християнското нравствено учение.

Църквата винаги е имала мисия и социална отговорност към отделният човек в и извън обществото, към цялото общество въобще и към целия свят. Екологичната отговорност на Църквата корелира с благоденствието на обществото. Ето защо новото направление в теологията трябва да бъде сериозно насочено към екологията и етиката в светлината на Божественото откровение. Без Божествено откровение проблемът с екологията ще остане един хуманизъм, празен, бездуховен и лишен от принципите на Свещеното Писание. Борбата за спасяването на “погиналото”, на унищожаваната ежедневно природата, принадлежи на Църквата. Само Бог е Този, който притежава всемогъща сила, която е вседостатъчна, за да  разреши неразрешимите проблеми. Тази всемогъща сила Той е предал и поверил на Църквата и думите на Иисус Христос в Матей 18:18 свидетелстват за това Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.”

Екологията е една болна тема в сърцето на Църквата. Еко проблемите които ни заобикалят нарастват с всяка измината минута, чиято права ретроспекция води началото си от Сътворението, а края е в свършекът му. Църквата има отговор и послание за екологията в светлината на библейското откровение. Както червената нишка на жертвоприношения за опрощаване на греховете и Заветите на Бог с човечеството от Стария Завет, през Аврам и др., стигаща до Христос - съвършената и вечна жертва, агнеца Божии,  който извърши всичко за всички; така и зелената екологична нишка от Сътворението до Свършекът са винаги интересни и важни теми. Опитите на човек да бъде като Бог, но без Бог – вавилонската кула, Содом и Гомор и др. са безброй свидетелства за извратеността и покварата на човека, желание за разруха без градеж. Замърсяването на околната среда е всъщност замърсяване на човешката душа. Църквата трябва да работи в тази насока, на тази нива, а нивата е светът. България не представлява светът, Европа не представлява светът. Господната нива – това е целият свят! Делото е едно и трябва да се върши като цяло, а не частично. Тютюнопроизводителните фирми пращат всяка година търговски агенти до най-далечните краища. Милиони средства се дават, за да се създадат нови вкусове и така бизнесът с тютюн е успешен, въпреки законите за забрана за пушене на публични места. Същото е и с бизнеса с алкохол, вредата от който е глобална. Трафикът на наркотици изсмуква милиарди средства които могат да се използват за благото на човечеството, за мисиите на Църквата, промяната на кризисната ситуация и световната екологична катастрофа.  Милиони хора гладуват по света, а всеки ден умира някой от глад, докато в същото време се изхвърлят тонове хранителни продукти. Мисионерската дейност на Църквата трябва да бъде развита в това направление. Господ Иисус Христос нахрани пет хиляди души, като взе хлябовете и рибите, благослови ги, разчупи ги и ги даде на апостолите, те да раздадат на хората. Бог е дал вече в ръцете на Църквата необходимото, за да раздаде и снабди нуждите на хората. Разпределянето на храната беше абсолютно по равно, но от тогава насам (с редки изключения), разпределянето никога не е било по равно. Преди Иисус Христос да се върне на Земята да царува в хилядолетно великолепие, сила и слава, благовестието трябва да бъде прогласено на всяко племе, език и народ. Какво по-силно въздействие може да има от това, първо да обърнеш внимание на нуждаещите се, да покриеш тези нужди и след това да им благовестиш. Така както направи Господ, за да има ефект и приемане на казаното. Тази благодатна сила идва от Светия Дух: “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” /Деяния 1:8/ .

Благовестието на Царството е пряко свързано с нуждите на човечеството, с проблемите, със заобикалящата ни среда, флората и фауната. Св. Ап. Матей говори за благовестието на Царството – благовестието на Божията благодат, което е приоритетно за Църквата и не може да се осъществи със светски, политически, икономически или др. средства. Управниците се опитват да предотвратят войната, кръвопролитията, да сложат край на бедността и болестите, да обезсилят смъртта, провеждайки мирни конференции, подписвайки договори, раздавайки помощи на бедните и т.н. Но никога целите им не се осъществяват, защото това принадлежи на Христовата Църква. Всичко е въпрос на организация, развиване на силни мисионерски екипи, използване на медиите и всички останали средства за благоденствието на човечеството. Всъщност никога Господ Иисус Христос не е заръчвал да строим университети, семинарии, неделни училища, екологични партии, болници, сиропиталища, старчески домове, да правим виртуални църкви, сайтове и пр. Не че не са от значение, но най-важното което трябва да направим е ненаправено! Единственото нещо което Той ни заръча, да занесем благовестието по целия свят, ние все още не сме го изпълнили. В какво се състои това благовестие, освен в кръщелната формула? Благовестието е за благото на човечеството, за благополучието. Това са блага който се дават даром, за да се открие истинския Бог на хората в лицето на св. Троица. Благото за човечеството е чиста околно среда и природа. Много християни няма да чуят думите “Хубаво, добри и верни слуго, влез в радостта на господаря си”, ще бъдат разочаровани. Може да са били най-верните в църквата си, най-добрите духовници, клирици и пр., но никога да не са направили нещо за погиващите, за тези които са в тъмнината на езичеството, за ежедневните потресаващи гледки на камари от боклуци, мизерстващи, страдащи и болни хора.  Не е достатъчно да си стоим по църквите и да се задоволяваме само с работата в църквата, а останалият свят да погива. Някак си редът е обратен. Християните първо се устройват по църквите, след това нареждат собствения си живот и евентуално ако остане време мислят за погиващите, това е обратния ред. В Евангелието на св. Ап. Марк 13:10 е използвана думата “първо”: “Обаче първо трябва да се проповядва благовестието на всички народи.” Първо катехизацията на света с всички необходими материали и ресурси, а после всичко останало – това е екология на душата, екологично благовестие! По това и само по това трябва да се преценява всяка духовност, всички доктринални и богословски спорове. Ако наистина сме духовни, ако наистина сме християни, то за нас благовестието ще стои на първо място и ще жертваме всички средства за спасяване на човекът и природата. Такъв е Божия план. Ние можем да си правим много планове макар и добри, но всички те ще бъдат различни от Божия, освен ако не проумеем истината. Това е единствената задача, която Господ заръча на Църквата! Съвременната екологична етика трябва да бъде формирана на тази единствена основа - задача. Всичко останало е загуба на време, което коства живота на милиарди хора по света, а сатана печели още ходове напред към унищожаване както на човешката душа, така и на природата. Да възстановим обърнатия ред и отново да започнем от това “първо” за което пише в Марк 13:10. Подреждането на приоритетите в Църквата ще отвори безброй затворени врати, чийто ключ е благовестието на екологията, спасението на човекът и природата.   Съществуват около 1789 езика, на които Свещ. Писание не е превеждано. Това са географски райони населени предимно с племена, отдалечени от цивилизацията, живеещи по един примитивен начин, далечен за градския човек. Около 626 племена в Нова Гвинея, 521 в островите в Южно море, 350 в Африка – район с най-голяма бедност и глад. 300 в Южна Америка, 200 в Австралия /аборигени/, 100 в Индия, 60 в Индокитай, и около 60 във Филипините. Това са около 2000 племена живеещи в тъмнината на езичеството, мизерия и глад. Само в Бразилия има 1500 000 потомствени индианци и над 100 племена. В Боливия има близо 1 000 000 потомствени индианци. В Перу индианското население наброява 2 500 000 души. В Колумбия има 1 000 000 индианци, повечето от тях с примитивен начин на живот. Има също около 500 000 индианци в планините в полуцивилизовано състояние. Има стотици организации, но не достатъчно, докато Църквата е тази която може да покрие всички тези райони – духовно и материално. Съществуват няколко основни пречки за Църквата по пътя на изпълнението на екологичната мисия. Национализмът в страни като Африка, Индия и Китай е сериозна пречка, тъй като се гледа на белия човек с подозрение. Национализмът проникнал и в по-цивилизованите държави прави трудна за изпълнение тази задача. Еретическите учения и особено ислямът, които ограничават човешката свобода. Движението “Ню Ейдж” което стремглаво завладява светът. И не на последно място атеизмът в лицето на комунизмът, който все още съществува в някой страни, особено в Южна Америка където има около един милион последователи. Но отново да си припомним това което е казал Иисус Христос: “Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.” /Лука 10:19/ и “Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците - малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.” /Мат. 9:37-38/

Човечеството днес е болно, а обектът на социалната мисия на Църквата е именно човекът. Но когато боговете на днешния ден са чревоугодничество, лакомия, тщеславие, сребролюбие и всичко което вреди и индиректно или директно унищожава природата, тогава декалогът намира ли стойност и приложение в съвременния свят? Да обичаш ближния както себе си е далеч от ценностната система на материалния човек. Световната икономическа криза е криза на човешката душа, болест на човешкия дух, липса на етика, липса на вяра, липса на истинският Бог. Задоволяват се личните страсти и амбиции за сметка на природата и в неин ущърб. Гордостта, арогантността са показател, че да обичаш Бог и ближния като себе си, е една архаична мъдрост от миналото, но неприложима и неприемлива в настоящето. Всичко което Бог е дал, е мутирало в митове, легенди, приятни спомени, но не и Откровения, Слова от Бога и живот. Сякаш вярата е мъртва, но всъщност човек е болен.

В християнската религия определението болен има по-широко значение, отколкото известното ни; то се използва и за всички други хора, които са нравствено заболели. Именно те са любимият обект както на Иисус Христос, така и на Църквата. Моралното здраве на човека е не по-малко ценно от физическото, дори често пъти от него зависи физическото състояние на определени хора.[1] Мисията към хората се осмисля, когато се проявява любов към лошите хора, отхвърлените, презрените, тези които Спасителят пожела да приобщи към Своите приятели, тези които трябва да се възвърнат в човешкото си достойнство и да се възстановят като личности в обществото. В обекта на мисията на Църквата също така е благодеянието, милосърдието, милост към страдащите, благотворителност и др. Обектът на Църквата може да бъде и в полезрението на други организации и частни лица, но това не бива да я освобождава от нейната основна отговорност. Нарушена е хармонията между човека и физическия свят което е социално зло. Появилата се индустриализация във физическия свят, е свързана с разрастването на материалната култура, релативизирането на метафизичните потребности на човека като мярка на всяка рационална оценка. Душата на човека не е предвидена в културата на новите технологии. Всичко произлиза от грехопадението на човека и произлизащите от него последици за физическия свят. Извън богословското тълкувание на нарушените отношения между човека и Бога, разбирането за екологичните проблеми като обществено зло, са неразбираеми. В тази перспектива се разкриват моралните и социални измерения на проблема и естествено стават видими трансцедентните му основания.[2]И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” /Бит. 1:28/ 

Според библейското тълкувание грехопадението се отразява върху творението. Такова е и църковното учение за интегралност на творението. Сътворяването на света не означава, че той е автономен. Бог и светът по същност са различни, но са свързани с определени връзки съдържащи се в акта на сътворението на света. Светът не е самоцелен и самоценен, което означава че неговият смисъл не се съдържа в самия него, нито извън него. Сътвореното битие е придобило ценност като творение на Бога, поради което заобикалящия ни свят не може да се изследва извън връзката си с човека и с Бога в изолация. Това е космологията и антропологията, станали известни в православната традиция. Грехопадението засяга битието, нравствеността на човека и околната среда, добротата в човека която е накърнена чрез стареене, страдание и смърт, предадени на цялото творение. Смъртта като бягство на човека от живота, който е Божи дар, довежда до отчаяние и безнадеждност, до дезориентиране във вярата на човека в Божията любов.[3] Екологичната тема е свързана и с неправилната експлоатация на източниците на енергия. Днес е естествено прекаленото използване на тези източници, които не са неизчерпаеми. Това е довело до “екологичен аморализъм” в световен мащаб и невидимо обществено зло. Екологичната криза сериозно застрашава света, поради неразумната експлоатация на природните ресурси. Последиците от тази експлоатация се разпределят върху цялото човечество, като най-непоносими са за бедните. Промишленото производство на въглеводороди в Канада и Китай влияе отрицателно на озоновия слой и отслабва издръжливостта му, в резултат на което се отварят озонови дупки и се появяват опасни слънчеви излъчвания за планетата. Увеличават се количествата на въглеродния диоксид от подпалването на тропическите гори в Амазонка и Малайзия, както и на петролните кладенци в Кувейт по време на войните в Залива също подсилват парниковия ефект. Според една прогноза на "Московская правда" от 03.11.2008г. Човекът на бъдещето ще бъде глух, ням и грозен, без зъби, по-плешив и по-мургав, с по-тъмна кожа и с дръпнати очи, поради високата раждаемост при азиатци и африканци и демографският срив при европеидната раса. Същото прогнозират и  френски учени, че мутациите, които ще споходят хомо сапиенс са направо стресиращи. Очаквало се световните водни запаси да намалеят драстично през 2025г. В момента в условия на постоянна жажда живеят около 1,1 милиарда души, а над 2 милиарда редовно изпитват “воден стрес”, сочат статистиките според руски учени. “Дефицитът на вода ще стане основното природно-ресурсно ограничение за развитието на икономиките на повечето страни по света, както и фактор за нестабилност на международната обстановка” - коментират експертите.  Неконтролираният риболов край азиатските брегове и превръщането на уловената риба в тор довеждат до обедняване на Тихия океан и до причиняване на икономически щети на всички риболовни страни от областта. Установено е, че климатичната криза променя климатичното равновесие на континентите и повлиява периодичността на сезонните цикли. Тези промишлени замърсявания ни откъсват от корените на миналото и на културното наследство. Старите паметници се разрушават непрекъснато поради серния диоксид, който замърсява атмосферата на големите градове. Ускореното разяждане на културните богатства се дължи на нитризацията на мрамора от оксидите на азота и продуктите на окисляване. При земните, речни и морски биотопи се намалява ежедневно популацията на природни видове, а горите, естествените бели дробове на планетата ни, се опожаряват ежедневно и се обезлистват. От обезлистването се повлияват наземните и подземните водни богатства на сладка вода.[4] Богословието на обществения живот все повече и повече започва да придобива централна значимост в научната сфера. Ако чакаме някой друг да свърши работата, ако търсим оправдание и помощ от светските институции, може би никога благовестието на Царството -екологичното благовестие, няма да успеят. Езическият свят не прославя Бог със своите добри дела и действия, а работата на Христовата Църква е насочена точно към това – да бъде прославен Бог във всяко дело и слово. Св. Апостол Павел казва за езическия свят: “Мъртви чрез вашите престъпления и грехове, чада на гнева, без да имате надежда, и без Бог” /Еф. 2:1,3,12/.

Без Бог е безмаслено да се прави каквото и да било. Това може да звучи прекалено крайно за светския ум, но осъзнаването на този факт е едно дълбоко разбиране както за спасението на човека, така и на природата. “И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим” /Деяния 4:12/. Нито една религия освен християнската не може да бъде от полза. Христос и само Христос, и Неговата Църква може да спасява. “Истинни и праведни са твоите съдби” /Откр. 16:17/.

През 19 век постепенно се заражда наука за света и природата – екология, която се опитва да отразява именно тези отношения и повлиява на определени процеси.[5] Според Ернест Хегел екологията е наука за връзките на живите същества със заобикалящата ги природа. Карл Фредерик определя екологията като наука за свръхиндивидуалните структури. Евгений Одум и Чарлз Елтон наричат екологията наука за същността на природата и променящия се свят с участието на човека.

          Съществува онтологична връзка между Бог, природата и живите същества. Всичко съществуващо по закона за висшата целесъобразност, произхожда от Бога и се стреми към Него. Човекът от своя страна е отговорен за природата като неин господар: “И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.”/Бит. 2:7/.

Човекът е избран за господар на света, макар че при грехопадението тази негова функция и власт е изгубена и отнета от сатана. В изкупителното дело и спасителен план на Бог чрез Иисус Христос, отново властта е възстановена. Това предпоставя отношението на човек към света, над който той господарува. Господаруване означава стопанисване, както четем в Бит. 8:17 и Бит. 9:1-13 “Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе - птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават” и Божият Завет с Ной: “В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева. Да не ядете обаче месо с живота му, т. е. с кръвта му. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ . А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея. После Бог говори на Ной и на синовете му с него: Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас; и с всичко живо, което е с вас - птиците, добитъка и всички земни животни, които са с вас, да, с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. Поставям завета Си с вас, - че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.“

  Според Божия завет човекът трябва да бъде добър стопанин на земята и умерено да се ползва от благата и, да охранява и обработва това велико земно царство, на което Бог го е назначел управител.[6] Хармонията между хората и света трябва да се изгражда, изпълнявайки Божия завет.

          След отдръпването на първите хора Адам и Ева от абсолютното добро – Бога, те попадат в плен на сатаната и за да се изхранват и живеят, започват с мъки да се трудят. Животинският и растителен свят за тях вече е недружелюбен. През хилядолетията човекът разбира, че не му достигат сили да подчини природата според своите амбиции, поради което у него се заражда чувство за лична слабост, трансформираща се във враждебност.[7] Заради амбициите на човека, природата многократно го наказва. Страхът и недоверието към Божието творение започват да стават водещите чувства у човека. Греховете на човека се отразяват както върху природата, така и върху всеки. Същевременно, посредством човека тя напомня за своето бъдещо значение на нова земя и участва във всеобщия изкупителен процес.[8]

          “Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.  Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.” /Рим. 8:19-23/. За добро или зло човекът води природата по пътя на грехопадението, защото той е свързан битийно с нея, поради което тя изразява както състоянието което притежава той, така и модела на неговите бъдещи творчески планове. А дали като съработник на Бога, това зависи единствено от свободният избор който човек ще направи. Природата може да се пробуди чрез съзнанието на човека. А съзнанието и умът са способности, посредством които човек опознава физическия свят.[9] Една особена природна способност за познаване и съзнаване на себе си, светът и Бога. Съзнанието и умът на човека, цялото му същество трябва да са съработници на Бога. Християните имат задължение и отговорност към погиващите и беззаконни хора: “Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.”/Езек. 3:18/. Виновен ли е човекът, който види боклуци по улицата и не ги почисти, или този който види как откъсват цветята в парка и не се намеси, или види подпалена къща и не извика пожарната? Отговорността е лична на всеки, но Кайновото оправдание “Пазач ли съм аз на брат си?” /Бит. 4:9/, не е извинение пред Бога. Синдромът на Кайн е завладял християнското мислене /за светското е ясно/ и тази болест на днешния век трябва да се лекува. Благотворителните дейности слагат колела пред коня и те не са този лек. Екологичното благовестие е посланието за покаяние и промяна на ценностната система на всеки индивид. Докато не бъде приложено, християните ще страдат от “кайновия” синдром на оправдание, а човечеството и природата ще тънат в нищета деградирайки все по-бързо.

Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.”/Пс. 73:20/

 

 

 

 

          Библиографя:

 

 

 

  1. Д. Киров, Богословие на обществения живот, дружество “Гражданин” С-я 2002 г.

 

  1. Д. Киров,  К. Нушев , Социалната мисия на БПЦ, С-я 2007 г.


[1]               Д. Киров,  К. Нушев , Социалната мисия на БПЦ, С-я 2007г., стр. 11

[2]               Д. Киров,  К. Нушев , Социалната мисия на БПЦ, С-я 2007г., стр.75

[3]               Д. Киров,  К. Нушев , Социалната мисия на БПЦ, С-я 2007г., стр.77

[4]               Д. Киров,  К. Нушев , Социалната мисия на БПЦ, С-я 2007г., стр.78

[5]               Д. Киров, Богословие на обществения живот, дружество “Гражданин” С-я 2002г., стр. 18

[6]               Д. Киров, Богословие на обществения живот, дружество “Гражданин” С-я 2002г., стр. 21

[7]               Д. Киров, Богословие на обществения живот, дружество “Гражданин” С-я 2002г., стр. 22

[8]               Д. Киров, Богословие на обществения живот, дружество “Гражданин” С-я 2002г., стр. 28

[9]               Д. Киров, Богословие на обществения живот, дружество “Гражданин” С-я 2002г., стр. 29

 

© Jana Light All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Magdalina7, екологията съществува като понятие от 1866 г. Какви богословски измерения да има спорната научна дисциплина на Ернст Хекел, изучаваща взаимоотношенията на термитите с термитника? Втората половина на 19-ти век в немскоезична Европа се нарояват две дузини наукообразни пишман-науки, някои от които с пагубни последствия за света (антропогеографията на Катцер, учеща, че италианците са мързеливи и ядат много, а евреите гледат да излъжат - и Хитлер е учил по подобни учебници). Друга подобна полунаучна дисциплина, служеща днес за усвояване на много пари, е скромната екология.
    Нерде екология, нерде Исус Христос?
Random works
: ??:??