Феноменът "организирана престъпност" в българската действителност
Напоследък световната общественост проявява силна загриженост по въпроса за борбата срещу организираната престъпност (ОП) у нас. Достатъчно е да бъде споменато авторитетното мнение на френския президент Ширак, че това е главната задача, която трябва да реши България ако желае да бъде приобщена към евроструктурите като техен пълноправен член. Въпросът за ОП има много измерения. Без неговото решаване няма да бъде осигурен онзи подходящ климат за благоприятно виреене на чужди инвестиции, които са жизнено важни за излизане от икономическата криза. Освен това ОП заплашва да дискредитира окончателно демокрацията у нас. От една страна това се извърпшва от картели в сянка, които контролират и монополизират цените. Така те елиминират свободната конкуренция и обезсмислят в зародиш мечтаната „фата моргана”, наречена пазарна икономика. От друга страна структурите на ОП изземват редица функции на държавата, създавайки „паралелни митници”, налагайки свои „данъци” и „такси” и така изтъняват още повече и без това крехките постъпления в републиканския бюджет, угоявайки се за негова сметка. Последният и най-опасен стадий в дейността на ОП е пълното корумпиране на политическата власт и като резултат назначаването на „свой” президент, „свой” премиер, „свой” парламент. Не е за пренебрегване и чисто нравствения аспект – българинът напълно се обезверява от държавата, в която живее. Всъщност съществуват две държави – една официална, като фасада пред света, на която той е поданик и която е негова мащеха. И една втора, скрита държава – на престъпния свят, подчинена на финансовата олигархия, със своя армия и въоръжена до зъби полиция от частни охранители, на която той е заложник. И този българин е лишен от избор – за да оцелее той се превръща за чужденците в синоним на тъмни сделки и афери, а не на почтеност, благопристойност и надеждност. По този начин „българската следа” постепенно пълзи и към най-отдалечените ъгълчета на земното кълбо, разнасяйки мрачна и престъпна слава на нашата родина. Неслучайно България получи „черен картон” в лицето на т.нар. „черен списък”, където името й трайно фигурира.
Но да говорим с езика на цифрите. Понастоящем у нас с т.нар. частен охранителен бизнес се занимават около 200 хиляди души. Това число е рекордно и за ГИНЕС. Наистина числеността на т.нар. охранители е почти два пъти по-висока от тази на армията ни, а въоръжението им, включващо пушки-помпи, гранатомети и друг впечатляващ военен арсенал, е значително по-модерно от армейското или това на официалната държавна полиция. Странен и будещ недоумение факт е, че в момент, когато средствата за съществуване на армията са под въпрос (и като следствие военната служба подлежи на намаляване), а числеността й търпи резки съкращения, висшият държавен апарат дори не предприема и бегъл опит да извърши аналогични „съкращения” в сектора на частния охранителен бизнес. А той изцяло се „дотира” от българския данъкоплатец. Редно е вече този данъкоплатец да си зададе въпроса, защо именно той трябва да изхранва две армии и две полиции? Кому служат тези огромни маси въоръжени хора, извън официално овластените. И този въпрос трябва да намери своя ефективен отговор в навечерието на едни парламентарни избори, а не след тях! Добре известно е, че МВР дава правомощия в лицето на т.нар. лицензи за частна охранителна дейност. В прерогативите на това министерство е да прекратява действието на подобни лицензи и веднага след това да прибира незаконно притежаваното оръжие. По отношение на крупните охранители, които мълвата свързва с гръбнака на ОП, подобна практика не се прилага. Впечатлението е, че това не може да бъде извършено без разрешение „отгоре”, което може да означава и извън пределите на държавата. От друга страна се внушава на редовия българин, че така изявена престъпността е по-малко опасна отколкото в най-скритата си форма, че понякога „гущерът може сам да откъсне опашката си” /Илия Павлов/!
Легализирането на нечистите доходи в особено големи размери, най-често натрупани от търговия с наркотици, оръжие, хазарт и проституция, се извършва по сценария на частните застрахователнти компании, по същество бивши охранителни групировки. Странно, но точно тук в законодателството бе оставена широка вратичка за спасителни мероприятия. Наложително бе да се забрани частната застрахователна дейност за лица и техни роднини, занимавали се преди това с охранителна. Вместо това законът забрани единствено съвместяването на тези два вида дейности.
Операции от типа „Комар” имат показен характер, а целта им е да се хвърли прах в очите на българската и международна общественост. Те още един път подсказват, че няма разрешение „отгоре” за разправа с престъпниците. Безсилието на официалната държавна власт, която чака разрешение „отгоре” и „отвън”, демонстрира ярко г-н Стефан Софиянски, когато в качеството си на служебен премиер заяви пред националната телевизия, в отговор на въпроса – ще съумее ли да се справи с ОП: „Трудно, много трудно”, а интонацията на гласа му превеждаше тези думи като „Невъзможно”. На свой ред, премиерът Костов хвърли в смут българската общественост пояснявайки, че 60 процента от държавата е в ръцете на групировки. Гротескно прозвуча призивът му, в случай на рекет потърпевшите да се обръщат за съдействие лично към него.
Опитите по парламентарен път, чрез законодателни инициативи, да се надделее над ОП също не внушават оптимизъм. И те са поредната доза прах в очите на обществото. В България, за разлика от италианската мафия, са известни както имената на основните групировки и застрахователни компании, които обществеността свързва явно или не с ОП, така и произходът им – филиалите на бившата ДС (отпреди 10 ноември 1989г.) и техните правоприемници. Не е трудно да се цитира точен списък от имена, които една здрава изпълнителна власт би обуздала в рамките на няколко дни – до седмица. Но такава реална инициатива на изпълнителната власт отсъства. Вместо това се правят „кръгли маси” с участие на висши служители на МВР и босове на известни групировки. И паралелно с тях се „внедрява” челен италиански опит в борбата срещу мафията. Неволно се налага впечатлението, че държавата не само не се бори, но дори толерира някои групировки, при това не само с бездействието си срещу тях. За всеки средно интелигентен българин, който си спомня, че ние сме част от геополитическото пространство на една все още велика сила, пасивността на всички правителства след 10.11.1989г., по въпроса за ОП, няма да изглежда странна и необяснима. За другите наши сънародници, които още вярват, че ще се намери правителство, което ефективно да реши този проблем, важи сентенцията: “Dum spiro, spero”.
Младен Василев – МИСАНА
Бел. на автора: Статията е написана през 1998г. и досега не е била публикувана.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересна статия! Мисля, че скритата държава отдавна не е скрита, а е станала по-явна от официалната. Личното ми мнение е, че е невъзможно да е изкорени организираната престъпност. Имало я е, има я и винаги ще я има и това не е само, защото няма воля за справяне с въпросния "феномен", а защото тя е пуснала корени на всякъде и на всяко ниво. Нещо повече, считам, че се приема за нещо напълно нормално, естествено явление, характерно за обърканото време, в което живеем.
Статията е актуална и днес, ще бъде актуална и след 20 години, вероятно, защото организираната престъпност сме всички ние. Ние, с нашето мислене, с нашите действия и бездействие, с нашите страхове и зверска, до болка глупава, търпимост. Организираната престъпност, корупцията и всичко останало не биха съществували без наша помощ и съгласие. Толкова години си скачаме срещу сенките, а керванът си върви...
Поздравления, Младен, за ясната позиция и смелостта да я представиш и отстояваш! -
Благодаря ви Маги, Илко и Лили! "Надеждата умира последна" - това важи в пълна мяра за нашата многострадална държава.
-
Уви това е действителноста и днес!Все таим надежда, че нещо ще се случи, но явно надеждата не е достатъчна!
Поздрав и от мен! -
написана преди 7 години, а толкова актуална и днес...
всъщност, от години у нас нищо не се променя,
за жалост... и все към по-лошо вървим..
поздравления, мисана... -
Споделям, Валери! Вампирът сам вика своите предстоящи пости.
Точно и реалистично оценяваш ситуацията и съм ти благодарен за това и за вниманието към статията ми. -
Нещата в тази държава трудно се променят към по-добро, а към по-лошо се променят стремглаво. Съжалявам за това нещастие и ти благодяря за вниманието, Исмаиле!
-
Напълно споделям! Оня ден някой разстреля три коня на брат ми и вярвам, че полицията няма да открие престъпника! Отврат!
-
Благодаря ти, Руми! Затова и се осмелих да пусна една стара статия.
Защото смятам, че още не е остаряла. Хубава нова седмица от мен! -
Сякаш тази статия е писана сега, явно нищо не се е променило от онова време!: "българинът напълно се обезверява от държавата, в която живее."
Напълно споделям мнението на автора: "съществуват две държави – една официална","И една втора, скрита държава"
Младене, поздравявам те! -
Мерси, Йоана! Уви, желанието, за което говориш трябва да бъде разрешено ОТВЪН. Това ОТВЪН си сменя адреса, но ще си остане ОТВЪН. В това е главната пречка.
-
Уви, за решаването на проблемите е необходимо желанието да бъдат решени...
И от мен поздравления! -
Благодаря ти, Елица!
-
Въпреки че е написана преди години, статията е актуална и днес, защото отразява една тревожна реалност.
Подкрепям позицията на автора.
Поздравления, Мисана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Специално на теб, Електра, благодаря за блестящата ти формулировка:
"Организираната престъпност сме всички ние!"
Никой не би могъл да го каже по-точно и по-вярно. Поздравявам те!