Fighting for peace is like fucking for virginity

Винаги съм се възмущавала от войната – и по-специално от лицемерието, което се крие зад причината за тяхното избухване. За пред света целта е винаги една: да се възвърне нарушеното равновесие, да се възобнови изгубеният мир. А всъщност всичко опира до двата основни фактора, които движат Земята и хората – пари и власт.

Никога не съм била, пък и едва ли ще бъда, навътре в политиката и прочие, нито пък претендирам, че имам такива знания. Но дори за един непросветен човечец като мен е очевидно, че войната не носи полза за никого другиго, освен – понякога – за властващите. Моето мнение е наивно, в голяма степен без доказателства, но може би е най-чистото и невинното именно защото не е свързано с никакви амбиции за натрупване на богатства и завземане на власт. Единственото, с което е обвързано, е желанието ми за световен мир, за по-добър живот. Добре разбирам, че е невъзможно всеки да има по равно, защото ако всички имат много или малко, ще настъпи още по-голям хаос. Всяка жаба трябва да си знае гьола, но това включва и богатите, имащите, чиято алчност обикновено е основата за избухването на войните. Конфликт на интереси, ако така ви звучи по-добре.

Нека не задълбаваме, защото веднага ще бъда обвинена, че си пъхам носа, където не трябва, и обсъждам неща, които не разбирам. Нека така да е, и все пак, ще се намери ли поне един разбирач, който да ми отговори на този въпрос: кому е нужна войната? Докажете ми, че е полезна не само за управляващите, но и за простия човек от народа, за войника, който пролива кръвта си за нечия чужда и безсмислена кауза, за жените, изгубили съпрузите, децата и бащите си на фронта, за децата, останали сираци, за безбройните невинни цивилни, които губят парите, домовете и живота си? И заради какво? За да бъде сключено примирие? Не разбирам къде точно е смисълът в това. Да воюваш за мир е като да се чукаш за девственост. Как ви звучи? На мен по единствения възможен начин – безумно. Ще избиеш милиони невинни хора, ще съсипеш живота на още толкова, а ти самият ще седиш в кабинета си и ще раздаваш заповеди, ще изпращаш войниците си на сигурна смърт. Ще заслепяваш обществото и ще го караш да вярва, че се бори за една истинска кауза, че умира, защитавайки честта и свободата на страната си. Глупости. На никоя от „големите риби“ не ù пука за обикновения човек, а всичко е въпрос на пари и власт. Власт и пари. Какво като ще загинат стотици хиляди, милиони хора? Жертвата си струва.

В ХХІ век такова нещо като война би трябвало да се смята за неморално, неприемливо. В модерния свят уж всичко трябва да бъде решавано по мирен път, с преговори, без проливане на кръв. И все пак ставаме свидетели на подобни събития – малки войни, големи войни. Уж в угода на народа, а всъщност в полза на правителството. Светът постоянно воюва, привидно е спокоен, а всъщност под повърхността всичко кипи. Защо? Уж сме толерантни, а в гърдите ни се крие вечно подхранвана омраза – към ромите, към турците, към мюсюлманите, към евреите, към бедните, към богатите, към различните. И отново питам – защо? Всички сме хора, една порода. Дишаме един и същи въздух – и такъв има за всички. Защо трябва някой на някого да пречи? Кой измисли това разграничаване на хората – всъщност омразата на различните групи? Как кой… онзи, който ще има полза от това. Казахме вече кой е, затова няма да го повтаряме.

Какво можем да променим? Как? Малко са онези, които мислят като мен – повечето се водят по общественото мнение. Нека мразим, нека воюваме. Току-виж сме възвърнали отдавна изгубения, а може би никога несъществувал мир. Но не забравяйте – както вас ви боли, когато ваш близък загине, така и другите чувстват същото. Болката се превръща омразата, а властта знае как да я използва за своя изгода. За нова война. Нова смърт – още смърт и още болка. Простият човечец жертва всичко, а не печели нищо. Войната носи само омраза, желание за отмъщение. Мирът никога няма да бъде постигнат чрез война. Всичко, от което се нуждаем, е любов.