Германия през погледа на няколко българи

В трудното положение, което се намира в момента световната политика противопоставяйки се на тероризма, ние тръгнахме от България със задачата да научим нещо повече за исляма и за това как в Германия хора с различна националност,култура и религия живеят заедно и не си пречат.Ние усетихме духа на това единство и научихме толкова много за нещата, които сплотяват и обединяват различните народи..
Първият ни досег до Берлин беше при пристигането ни в късните часове на 15 октомври. Съсипани от 36 часовия “полет” от България до Германия, изобщо не осъзнавахме каква гледка се открива пред нас (нощния Берлин). И въпреки късното ни пристигане бяхме гостоприемно посрещнати от Аня и от руснака Иля (до колкото това е възможно, когато говорим за германци).
В къщата се запознахме и с другата българка Еми..В първия момент, дали от умората която чувствахме или просто от самия факт че банята и тоалетната беше обща за всички (момичета и момчета отделно разбира се ) бяхме потресени , че има списъци кой в колко часа се къпе.

Така започна всичко...

На 16ти (събота) сутринта започнаха нашите семинари.Първоначално с няколко забавни игри и определяне на мултинационални групи , започнахме малко по малко да се опознаваме с немската група.Самия факт че в групата на германците имаше само около 3-4 момичета чисти германки говори сам по себе си ,че Германия е типичен пример за мултинационална държава.

Следобед разходката из града ни се отрази ободряващо-дали от красивата гледка,която реката Spree откриваше пред нас или просто от посещението ни до Mc Donald`s-това ще си остане загадка завинаги.Опитахме се да обедим Аня да ни качи на FеrnesehеnTurm , но тя “любезно”отказа, защото било мн скъпо.А след като решихме , че ние и сами можем да си платим, се оказа че чакането на опашката беше извън рамките на позволеното за нас свободно време... Почти всеки ден валеше дъжд и въпреки , че германците ни обещаваха хубаво време..това така и не се превърна в реалност.

В неделя ходихме до Postdam .Обиколихме цели паркове, но не влязахме в известния дворец Son Suici и причината за това ни беше обяснена под предлога,че сме малки и нищо няма да разберем когато влезем вътре.Пребродихме градинити не двореца ,а Аня препускаше 20тина метра пред нас все едно не сме група..а стадо.А ние като по български навсякъде ни беше весело и дори дъжда, който ни заливаше (и наличието на 2 чадъра за 8 човека) не можеше да развали нашето страхотно настроение.

Берлин има отлична обществена транспортна система : комбинация на линиите на метрото (U-bahn) с тази на градската железница (S-bahn), автобусите и трамваите (само за източния Берлин).И когато имахме вече предварително купени билети от Аня (когато не й се пестяха пари..) ни ги даваше да разполагаме с тях във свободното си време. Весела картинка бяхме...търсейки правилната посока или линия на метрото..но нито веднъж не се загубихме и със гордост заявихме, че още една седмица в Берлин ни трябва и ще го познаваме като родния си град..

Понеделника като цяло се заформяше около предстоящата Bulgarishe Abend.Като за главна цел си поставихме ,германците да научат повече за България или поне толкова колкото ние знаем за Германия. Вечерта започнахме с химна..и поне в този момент и тази вечер ние всички се чувствахме горди че сме българи..защото сме по-добри от тях ..във всяко едно отношение.. След като им зададахме няколко въпроса установихме, че почти всички са твърдо убедени че Христо Стоичков е президент на България..Но пък в по късните часове на вечерта вече всички можеха да казват Здравей, Лека нощ и Благодаря на български.. Завършихме с музика и се забавлявахме както ние си знаем...а германците стояха и ни гледаха.

Вторник имахме посещения до Европейсикя център и до Външното минестерство.В интерес на истината това беше и денят ,в който имахме единствено официално свободно време, т.е тогава когато можехме да отидем на Alexander Platz ( или както му казвахме на галено-при Сашо). И тъй като Берлин, името на който се свързва с беер(мечка) кой за подарък кой за себе, повечето от нас вече бяха посетили Kaufhof и бяха се възползвали от големите намаления на мечоци.

Сряда-денят който изцяло прекарахме в Kreuzberg .Незнайно защо това беше и кварталът,който се доближаваше най-много до нашата българска действителност. Надрасканите сгради,мръсните улици, простряните чорапи насред парк допълваха картината. Влязахме и в джамия,пихме ябълков чай в типично турско кафе.Вечерята ни беше в турски ресторант и ако на масата имаше място за 4-5 човека, то ние седнахме всички българи и продължавахме да сме във все така хубаво и весело настроение.

Предразсъдаците с които тръганхме от България , че тероризма, фанатизма и исляма напълно се препокриват, се пречупиха може би точно там в този квартал-след като чухме толкова много нови неща за религията,културата и начина на живот.

Същата тази сряда Николай имаше рожеден ден.Ходихме на кръчма ,която леко казано беше неприветлива.Без коментар остават картините по стените, изподрасканите и нефункциониращи тоалетни..И въпреки това с общи усилия падарихме падаръка на Николай и щастието което беше изписано на лицето му заличаваше обстановката в това така “уютно” местенце.
Четвъртък се подтотвяхме за писането на статиите в петък, като обобщихме всичките ни посещения до момента. Вечерта германците направиха своята –Deutshe Abend. Като цяло беше в техен стил-леко скучна.Аня изпя песен, но не песента ни впечатли най -много, а съобщението й преди пеенето , че е купила роклята, с която беше, специално за случая от магазин втора употреба. И така..видяхме как се “забавляват” германците...

В петък това за което бяхме дошли стана факт. Написахме статиите и в края на деня вече държахме вестника в ръцете си.Вестник, в който с общи усилия и българи и германци показахме ,че живеем в 21 век ,където предразсъдаците не могат да огранивачават нашето съзнание.

Ние – българите в същото това добро настроение си тръгнахме от Берлин, но той ще остане завинаги в нашите спомени като градът, където намерихме нови приятели ,градът който ни впечатли със сгради и институции.., градът който спечели сърцата ни...и си обещахме че ще се върнем пак!