It is right to believe
In the need to be free
It's a time when you die
And without asking why...

Често се чудя какво конкретно благо ни е предоставил модернизмът (и постмодернизмът, разбира се), освен достъпа до боравене с неограничено количество информация. Естествено, оставям на страна феномени като „съзнателно гражданско общество" или „будна младеж, която да поеме щафетата" или „демокрация" или „свобода". Ха. Пълни щуротии. Винаги съм се маел, кой би си губил времето да измисля толкова много безсмислени понятия. Но аз никога не съм бил особено способен в създаването на писания с граждански подбуди и не мога да кажа, че съм абсолютно наясно с причините за случващото се в световен мащаб. Може би защото не съм се интересувал достатъчно, не чета вестници, а телевизора я го включа, я не. Причината е една - усещам как ме баламосват и това ме дразни. Абе, сякаш всички се надпреварват да ме правят на луд. Е, не само мен де, но - всеки да се оправя, нали?

Като се почувствам така, винаги се сещам за Джордж Оруел и неговата „1984". Макар и открит анти-социалист, той чертае рамките не просто на едно порочно общество, а на всяка система, която човечеството познава. И не се спира до там. Той дълбае дълбоко в корените на мисълта и чувствата, желанията и трепетите, вярванията и надеждите, и стига до безпрекословния извод, че път към свободата не съществува. Системата не допуска наличието на такава. Тя е едно измислено понятие и като такова, живее съвършена в представите ни.

Човек трябва да бъде ограничаван. Обществото е длъжно да го окове във вериги и потопи главата му в безкрайния океан от абсурди, а държавата...тя се предполага, че контролира. Но вече ги няма еднаквите хора с еднаквите стремежи, еднаквите знания, еднакво НЕинформирани. Държавата на пръв поглед губи контрола си, но кой смята, че „Тухла в стената" на Пинк Флойд вече не е актуална, кажете, мили мои „тухлички"? След 89` се превърнахме в еднаквите разбойници, еднаквите циници и еднаквите мечтатели, еднакво информирани и еднакво разбиращи. „Информирани". Ха, кога мога да бъда напълно информиран? Кога обективното става субективно и обратно? Май ще се наложи да чета всички вестници, да гледам всички телевизии (тъй като често различните източници служат на различни интереси), да знам цялата история, кой на кого плаща и защо плаща, да се интересувам от икономика, екология, политика (в глобален план, разбира се), да знам всички тенденции в..във всичко!, да познавам семействата на управляващите и техните желания, да науча фирмите на всички държавници и да следя тяхната политика. Ами..по груби сметки ще ми трябват около 18 759 дни, за да настигна настоящото развитие на света. Всичко това, за да бъда реално информиран и да имам някакъв шанс да предвиждам политическото бъдеще на света („Политиката не е всичко, но всичко е политика") и най-вече - да бъда свободен! И как? Като пропилея живота си само, за да разбера механизмите на света. Оруел стига до извода: „Свободата е робство"

Тъй като казаното по-горе е що-годе невъзможно, информацията може да служи само и единствено за манипулация. Все пак, който контролира информацията, контролира всичко. Помня един американски филм с марка Холивуд. Идеята беше следната: президентът беше предизвикал национален скандал, заради похотливия си нрав. Предстояха избори, а гражданското общество на Щатите е много претенциозно относно предводителя си. Антуражът на г-н Президента трябваше да измисли нещо, и то бързо, с цел да отклони обществения гняв в друга посока. А кога една маса хора са най-сплотени? Да го кажем заедно - в нещастието. Братушките американци измислиха война срещу Албания (мисля, че там беше), която бе заснета в Холивуд и излъчена по кабеларките. „Всяко чудо за три дни." Америка бе омагьосана от бедственото положение и авторитетното водачеството на държавния си глава. Аферата му бе забравена. В крайна сметка той бе избран за втори мандат. Чисто съвършенство.

Та, често се замислям за световни проблеми. Ще споделя някои, които нашумяха напоследък - световната икономическа криза, световната газова криза и т.н. ..ехх „Световна" как звучи само, а? Като нещо сериозно. Питам се, от какво ли се опитват да ни отклонят вниманието? А може и наистина да са плод на някаква изчислителна грешка, а не на умишлен заговор. Аз съм „откачалка, защото подозирам, че светът (в локален и глобален план) умишлено си устройва кризи, от които впоследствие да се измъкне като нравствен и реален победител..." (Този цитат е извлечен от едно мое есе, което ти, читателю, вероятно все още не си прочел).

Абсолютната нформация се намира отвъд нашето съществуване, а за свободата мога да бъда още по-категоричен. „За любовта бих дал всичко. За свободата, бих жертвал любовта" (Ш. Петьофи). Празна фраза. Свободата е толкова неуловима, че таман да я докоснеш и тя вече се намира на 500 години от теб. Но човек се стреми. Гони невъзможното в света на „неограничени възможности". Вечният абсурд или „Параграф 22" днес. Доколкото помня Йосарян беше напълно наясно, че живее самоцелно, с единствената идея да бъде жив; знаеше, че се намира заобиколен от глупци и абсурди, знаеше, че никога няма да бъде свободен; съзнаваше, че всичко, което притежава е тук и сега и колкото и невзрачен да бе животът му, той го оценяваше по-високо от всичко останало. Може би това именно го освобождаваше. Без задръжки в мислите, без задръжки в чувствата, воден от ясната идея, че всичко е безсмислено.

 „Може би един дълъг живот трябва да бъде изпълнен с много неприятни неща, за да изглежда дълъг. Но в такъв случай кой ще желае дълъг живот? - Аз. - Защо? -Че какво друго има на този свят?"