От известно време все нещо ме гложди да споделя за една програма, финансирана с пари от Европейския съюз. Е, най-накрая се наканих. Става въпрос за един средно голям град с около двайсет и няколко хиляди жители. Отпуснатите пари са били над седем милиона лева, както пише на табелите, поставени на различни места в града. Основната част от тези пари са били похарчени за ремонт на парковете в града, които са не повече от десет и които, разбира се, бяха леко позанемарени, но в никакъв случай не бяха в трагичен вид. Ще ви дам пример с парка, в който съм си играл от сутрин до вечер като малък. Сложиха нови пейки – добре, махнаха асфалта на алеите и наредиха плочки, които едно на ръка, че изглеждат не на място, но и са недомислени като изпълнение, както ми обясни един опитен строителен инженер. Сложиха люлки и катерушки и пооправиха малкото футболно игрище – хубаво, макар че на катерушките няма кой да си играе – я се появят десетина майки с деца на ден, я не. Мраморната чешма с минерална вода си остана непипната, макар че точно там има смисъл да се вложат пари, защото много хора ходят да си наливат от едва-едва църцорещата вода (проблеми с каптирането, може би). Най-много се подразних от това, което направиха с хубавата пясъчната алея край рекичката – наредиха същите грозни плочки. Други промени във въпросния парк не видях. Лично мнение – по-добре да не бяха пипали нищо. Според мен с петдесетина хиляди, инвестирани разумно, можеха да се направят чудеса с този парк, ама не, имало си е явно проект, изготвен от „талантливи” специалисти. Всичко ми прилича на отбиване на номера – някакви парички давали там от Европата, пък ние да ги похарчим някак си, за да не сме капо. Нещо е дълбоко сбъркано и сигурно има много подобни примери из страната.

  Много ми се ще средствата да не се изразходват малоумно, защото не сме цъфнали и вързали, за да си позволяваме да прахосваме. Ето ще ви представя моето виждане как да се постигне „светло бъдеще” за това градче. Дават ми значи на мен седем милиона лева. Отделям един милион за облагородяване на обществените пространства – съвсем достатъчна сума. И понеже много обичам младите майки – по хиляда лева за всяка една от тях, още три милиона лева разход по груби оценки. Хайде останалите три милиона да дадем на пенсионерите (по петстотин лева на човек, приблизително), да си купят дърва за зимата и лекарства, пък и мъничко свинско, щото от треволяците боли корем. Впоследствие, от похарчените пари, ще живне дребният бизнес в града – кафененца, магазини, снабдители, аптеки. Така е, не се смейте. Нищо чудно по този начин да заченем нечий живот и да спасим друг, знае ли човек.     

  Не знам, сигурно звуча наивно, ама просто си правя сметки, които имам претенция да са сравнително точни, а и все пак нещичко отбирам от строителство и икономика, защото това съм учил. Нещата се схващат лесно, когато се разгледат локално (леле, каква мъдра мисъл! Давам се за пример).   

 Нещо е сбъркано, хора. Мислете и действайте. Второто по възможност, защото има кой да мисли за нас – господ здраве да му дава на господин премиера, бащицата на нацията, разрешителят на всички проблеми, резачът на всички ленти, да му се свети ножицата.