Играещият човек или homo ludens
Замисляли ли сте се колко често, дори в ежедневието си, без оглед възрастта, ние играем? Защо е така, кое го предизвиква? Или първопричината за това ни действие?
Играта е заложена у животните и човека. Без значение какви са и възрастта им. Детето играе, възрастният – също. Но под друга форма. Свикнали сме да се възприемаме за мислещи, разумни същества. Като homo sapiens. Но човекът е и homo ludens, който едновременно е и homo faber. От детето, през различните етапи и дейности като карнавали, футболни мачове, олимпийски игри, перченето и ухажването и прочее, та до стареца и свещеника, жреца, всеки един играе в даден момент, с дадена цел. Фройд в труда си “Психоанализата” твърди, че детето е длъжно да играе. Но ако погледнем това ни действие от позицията, която ни разкрива Й. Хьойзинха в съчинението си “Homo ludens” (играещият човек), то неминуемо се стига до извода, че човек, бидейки социална единица, е длъжен да играе почти непрекъснато в ежедневието си. ...