Избирателна система
Имаше референдум. Подведоха хората, че мажоритарната система е много демократична и ще разкара Мафията. Нищо подобно. Най-добрата и представителна избирателна система е абсолютно преференциалната, при която няма опцията да гласуваш за партия, без да си посочил за кого гласуваш, но българските политици на статуквото се изплашиха от такава възможност народът да им реди листите. Затова се появи този референдум и енергията отиде не просто в свирката, а в полза на Мафията.
Преференциалната се ползва в ЕС и не е проблем да се въведе у нас най-доброто.
Но най-представителна е системата супермажоритарната. Такава не се практикува никъде, доколкото знам.
Най-демократичната и представителна избирателна система е когато кандидатите събират необходимия брой гласове от цялата страна и така влизат в парламента. Това е технически изпълнимо в съвременни условия. При 240 народни представители и 6 милиона избиратели, на един народен представител се падат 25 000 гласоподаватели. Как се прави това? Прави се с електронно гласуване и когато един кандидат събере тези 25 000, светва червен надпис, че е избран и за него не може вече да се гласува. В края на изборния ден резултатът се знае. Тези, които не са събрали 25 000 гласа, се класират в низходящ ред и попълват незаетите места. Така една община, ако иска да има своя народен представител, може да издигне кандидат и да си го избере. Същото важи за всяка нетериториална организация, например синдиката на учителите или на зъботехниците. Партиите нямат монопол и всички са равнопоставени на национално ниво. Издигането на кандидатите трябва да става от инициативен комитет и 1 000 подписа. За да няма повтарящи се подписи из различните подписки, всеки гражданин, който иска да участва в изборите, се регистрира и срещу подписа си получава марка с уникален номер за 1 лв. Събраните подписи и марки трябва да са точно 1001. Така кандидатите няма да са повече от 6 000. Партиите и коалициите, които искат да получат субсидии, ще са задължени да имат поне 120 кандидати, което означава 120 000 подписа. Субсидията ще зависи от броя на получените гласове за тези кандидати и ще е дължима дори да няма избран народен представител. Останалите и независимите няма да получат нищо независимо от резултата. Това е необходимо, за да няма прекалено раздробяване и превръщане на субсидиите в цел. За един независим кандидат или голяма структура 1 000 подписа не са проблем, но малките, ако искат субсидия, ще трябва да се докажат. Бариерата тук са подписите. Ако някоя партия иска да ги купи, ще трябва да се бръкне доста. Политиката не трябва да се превръща в бизнес, а в професия, която изисква отговорност и почтеност. За да има демокрация, трябва да ги има, трябва да има демокрация и представителност в самите партии. И понеже няма начин със закон те да бъдат наложени пряко като норма на партиен живот, налага се избирателните правила и закон да го изискват в някаква степен. Друга идея в тази посока е една статия, която написах преди години за илюстрация на начина и посоката, в която трябва да се мисли според мен.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=217077
© Димитър Димитров All rights reserved.