“Изверг закла децата си!” Това заглавие превзе медийното пространство през изминалата седмица. Хиляди потресени очи се взираха в екрани и вестникарски статии, възмутени от бруталността на стореното. Всички изкзават някаква позиция. Според едни виновна е държавата, според други Манчо Панюков е психично неуравновесена личност. Истината обаче е само една – две невинни жертви загубиха живота си сред развалините на болното ни общество. И това не са нито първите, нито последните, загинали в битката, в която дори не участват пряко. Всеки е поставен в своята житейска ситуация, ситуация породена от събития, които самият той не е предизвикал. Две деца се оказаха родени в неподходящо време, в неподходящо семейство, в неподходяща държава, на неподходяща планета?! Изведнъж човекът, дал им живот, се превърна в техен съдник. Той ги призна за виновни в обвинението, че са просто деца и са доволни от висенето в компютърната зала в родното си село. Виновни са, че не се интересуват от дълговете на баща си ...