Чашка сутрешно кафе.
Удобният момент, когато си мълчим и се подготвяме за деня.
Или по-важното за целта на тази статия, когато се уединяваме за секунда във вътрешния си свят. Това малко или голямо пространство в нашето съзнание, което си е само за нас и в което от време на време развеждаме различни хора из различни стаи (но, разбира се, не навсякъде).
Общоприето е да се казва, че човек трябва да разширява този свой вътрешен свят. Да кани повече и повече хора, за да не се бил чувствал самотен. Повече и повече да разкрива частици от този безценен палат (или, както в моя случай, природна картина) по някакви стандартизирани кодове.
От малки ни учат на какви ли не кодове, подобни на морзовия, на този на Вирженер или всякакви други хора, открили умни начини да скриеш нещо, което искаш да покажеш на единици, с цел да бъдем 'социално адекватни'. Учат ни да лъжем, но да лъжем така, че другите да ни разбират.
Сега, дали това е една много малоумна идея или е просто 'възпитание', не ме интересува. ...