Feb 17, 2008, 9:11 AM

Казала му "край"! 

  Podcasts » Social articles
1776 0 5
2 мин reading

 

 

 

Казала му „край" след седем годишна връзка, два дни преди да заминат заедно на море. Обади ми се да ми каже, че сега се разхождал сам по плажа и имал чувството, че всички жени са врати, различни врати, а той носел само ключа от хотелската си стая. Нейното напускане го връща в началото на лова, в който той е свикнал да се се връща с улов, само защото ловецът и плячката са били приятели. Обади ми се да ме пита как се правело. Говоря за флирта, който в неговия случай наистина се превръща в лов на спомени. Макар и лишен от научно име, флиртът си има свой собствен знаков език, който започва да се учи кам 12-тата година в скучните часове по химия, където ти и дърпаш косата, а тя ти отговаря с нещо от рода на: "Моля, другарко, пък Гошо пак ми опъва косата." и продължава докъм 20-тата година, когато репликите са заменени от смс-и като: "Седя тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме" Лошото в случая е, че след 7 годишна летаргия на уменията на флирта мъжът забравя правилата на играта и точно когато той отваря консервите със самосъжaление, когато самочувстието му събира прах по нейните снимки на последния рафт, именно тогава животът на флирта на изоставения самец тепърва започва. Играта на ухажване крие нечовешки унижения, да не говорим за това, че трябва да има стил във всяко едно движение или дума във флирта - да я заговорите стилно, да я разсмивате небрежно, без да личи, че току-що излизате от матрицата на дългата връзка и не сте съвсем пригоден за за малките изпити, който ви провеждат жените всяка секунда. Мъжът трябва да е неуморен преследвач в градската среда на високото самочуствие и (не)задаволените жени. Мъжът-летаргия е ловецът, който 7 години (примерно) вместо на лов е купувал всичко от душевния магазин на своето гадже-жертва и изведнъж, попадайки в градската ловна среда, той не е наясно сезонът на кой дивеч е в момента и какво е забранено за обстрел. Неговите стари подходи и оръжия отдавна са изместени от хай тек технологиите на Нокиа и последната колекция на Фред Пери или Ливайс. Той не знае, че най-добрите места за лов вече са се променили. Предимството при жените е, че са в изгодната позиция на преследвани, възползвайки се от това, те сами избират своя преследвач или в повечето случаи - преследвачи, които допълнително наторяват почвата около ненаситното им его. И без да осъзнаваме, ние мъжете сами превръщаме такива жени в гигантски консуматори на емоции, които преди да излязат на лов, заключват чуствата си в железен херметизъм. Истината е, че светът е пълен с жени, които са принудени да бягат бавно, после са спрели и накрая дори са се затичали в обратна посока, за да разберат, че отдавна никой не ги гони. Флиртът е игра, правилата на която постоянно се променят с времето и ако не си в крак с него, най-вероятно е да си в крак с късните порнофилми и последен модел самота.

© Жоро All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много интересно...дори ми се искаше да не свършва...
  • Отдавна не съм чела нещо подобно. Много ми хапеса! Сега отивам да прочета и другите.
  • Да...и мен ме заинтригува... с удоволствие и любопитство се разхождам из произведенията ти! И отново те поздравявам за тънкия психологизъм, с който пишеш! Я да се върна още малко назад и да прочета още нещичко...
  • Само с едно заглавие;"Барманът като профайлър" ме накара да прочета и останалите ти произведения.Първо се подведох от заглавието и си помислих,че си барман в действителност,но сега имам чувството,че сядаш на пейките в парка и наблюдаваш хоратаХаресаха ми статиите ти!Поздравявам те!Чакам други!
  • Харесват ми сравненията, които правиш. Браво!!!
Random works
: ??:??