Кой ни е крив, че сме такива? Някой да ни е карал? Нямало да се оправим. Ами че няма. Докато не вземем да обърнем поглед отвътре навън и от частното към общото.

После някой ни е крив. Кой ни е крив? Управляващите? Естествено, че това ще каже всеки българин. Аз пък ще му кажа: “Абе ей, аланкоолу, кой ги избра тия управляващи, бе?! Нали ти (не) отиде и си пусна вота за тях.” В демокрация живеем.

Пък някой ни е крив. Кой ни е крив? Такива сме си всичките. Чакаме нещо да се промени, а промяната не идва. Няма да я довее вятъра (Wind of Change е съвсем друга бира…). Няма к’во да го чакаме.

Простете, аз пак съм в депресия, щото в гадната панелка се чува дори как кашлям, пък какво остава да си пусна музика. Не дай си Боже, съседа ми чалгар да ме чуе и в ответен удар ще надуе “Коооой сега до теб заспииииваааа…”. Ей тогава вече съвсем ще го закъсам. Пък и на него милия някой му е крив. Аз съм му крива. Че набичвам “оная сатанинска музика” в съвсем позволеното време от 4 до 6. Пък бяха големи скандали като свирех на пианото.

Манталитет. Българщина. Пък толкова ли сме лоши бе, джанъм?…

Чалгата трябва да се забрани със закон.

Днес едно не повече от 12-годишно момченце си купуваше списание с “голи какички”. Зави ми се свят от възмущение.

В такъв свят живеем. И е жалко.

Кой ни е крив?

Сами си извратихме идеите, пречупвайки ги през жалката призма на средностатистическия човек.

Имам един приятел, който веднъж ми разказа история. За едно момиченце от дома за сираци в “Надежда”. За едно момиченце, което за два лева му предложило свирка. Не знам дали аз съм ненормална или историята е прекалено потресаваща, но изпитах страхотна болка от това, което чух. Повече от жалко е да приемаме да живеем в този свят.  В момента въобще не обсъждам това що за майка би изоставила детето си на подобно място. Това, което повече ме интересува, е обстановката, сред която раснат тези деца. И защо в голям процент от случаите от домовете излизат едни озлобени и малкофункционални в обществото хора. А уж се прави нещо по въпроса.

Аз пак питам- кой е крив? Криви сме всички, че го допускаме. Криви са тези, които продават алкохол и цигари на малолетни (забележете - малолетни), криви са тези, които вместо да дадат цел в живота, натикват още по-дълбоко в ямата (самата аз съм се сблъсквала и продължавам да се сблъсквам с такива учители, родители и прочее).  Криви са тези, които се предават пред простотията, духовната нечистоплътност и аморалност, сред която тънем.

Чалгата трябва да се забрани със закон. Не защото аз слушам друга музика. Когато петгодишното момиченце си пусне “Планета” и види какичката със силиконови гърди, устни и какво ли още не (едва ли има нещо естествено по нея), то как очакваме да стане нещо кой знае какво от нея. Най-много да излезе поредната, извинявам се за израза, “магистрална фея”. И то не в буквалния смисъл.

Цялата история при мен е, че всичко е музика. Тя учи, възпитава, радва и наранява. Тя и единствено тя.

Нека да съм ограничена.

В заключение - крив е светът, в който живеем. Криви са ценностите ни (и моите в това число). Криви сме всички. Криво е обществото.

Пък викам, да отида да си пусна Wind of Change. Пък дано вятърът довее промяната, която толкова много чакаме. Или новите ни избраници в парламента да го направят. Ама вместо много да се бием в мощните гърди колко сме велики, да обърнем поглед към настоящето и себе си. Защото единственото нещо, което има значение в този живот, е да си в хармония. Със вътрешния и външния свят, който обитаваш.

Пък нека и аз да съм крива.