Аз съм лилав кактус. Точно така - аз съм лилав кактус. Различна съм и не се страхувам да го призная. Не се крия зад чужди маски, за да се харесам на някого. Не играя измислени роли, за да бъда част от общество, което не харесвам, но което е модерно и уважавано. Аз съм самата себе си - (не)обикновено момиче с (не)обикновени виждания за живота. Имам свои идеали, мечти и надежди. Имам свое собствено мнение и не се страхувам да го споделя. То често се разминава с чуждото, но това не означава, че някой от нас греши, просто имаме различна гледна точка. Понякога хората се опитват да ни накарат да приемем техния мироглед, за да ни докажат, че грешим и те са правите. Да караш някого да се промени, да му натрапваш вижданията си- това е огромна, непростима грешка. Че нали светът е толкова интересен, защото хората са различни? Земята е като градина, в която растенията растат свободни, разноцветни. Бяло, зелено, червено, синьо- всичките багри на дъгата. Представете си една леха с грижливо посадени в права редица червени лалета. Кое е по-красиво?
Всеки човек живее в своя собствена реалност, живее свой собствен живот. Но понякога се страхува да разкрие себе си пред другите, за да не бъде оплют и отхвърлен. Много по-лесно е да бъдеш това, което обществото иска, вместо това, което искаш ти. Аз избрах да бъда себе си. Лилав кактус сред червените лалета. Няма да се откажа от индивидуалността и вижданията си, за да бъда харесвана. Няма да престъпя принципите си. Аз съм лилав кактус и не се срамувам от това. А ти какво си? Какъв е твоят избор?
© Или Дадарова All rights reserved.
Много сме, няма страшно!