Малко малки размисли върху есетата...
Избягвам да чета есета. И тук, и другаде публикувани. И не защото не са интересни – повечето очевидно не са! A защото основната част от тях започват с клишета, или са на елементарно учебникарско мисловно ниво, което се свежда до няколко всеизвестни мисли и малко импровизации... Ако има такива – добре! Мислено е върху текста, авторът може би има какво да каже, наистина е възможно да съществуват авторски попадения... Но всъщност огромната част (ако изобщо могат да се нарекат „есета”) предизвикват само скука... И толкова...
Щом не ми харесват, няма да ги чета... Какво съм седнал да пиша тези редове... Тъй като и написаното от мен е всеизвестно...
Пиша, за да покажа какво мисля за истинското есе. Някои от работите на гениалните математици Ойлер и Гаус се наричат есета. Е, наистина оригиналите, особено на първия, са написани на латински... Но който се интересува, би могъл да ги намери в преводи... В тези работи се развиват тези и са дадени доказателства ...